Най-редкият сухоземен охлюв в България!

U. Schneppat, F. Knechtle Glogger, D. Georgiev, I. Dedov

Разбира се, че това заглавие е спекулативно! Много от видовете охлюви в България са толкова локално разпространени и с толкова малочислени популации, че титлата „най-рядък“ с право може да се присъди на много от тях. И все пак зад някои видове стои история – дълго изследване, упорито търсене, неочаквани открития. Безспорно един от най-мистериозните видове от нашата малакофауна (1) е видът Soosia diodonta (A. Ferussac 1821).

Soosia diodonta - shell

Soosia diodonta, photo I. Dedov

Soosia diodonta - shell

Soosia diodonta, photo I. Dedov

За първи път този вид е съобщен за България при Боянския водопад на Витоша от Urbanski през 1964 година. Въпреки усилията на немалко изследователи, над 40 години след това видът не е намерен нито в първоначалното местообитание, нито някъде другаде в България, а съобщението на Urbanski се приема за най-южната точка в ареала на вида.

The area of Boyana waterfall

The area of Boyana waterfall

През 2007 Георгиев публикува неочаквано ново ваходище – Източна Стара Планина, в близост до Котел. Установени са два живи възрастни екземпляра и една празна черупка.

The new locality in Stara Planina Mountains, near Kotel

The new locality in Stara Planina Mountains, near Kotel

През 2013 година българо-швейцарска експедиция успя да открие още 4 екземпляра в същия район, като са направени редица фотографии. С увереността, че новините около този вид тепърва предстоят, Ви предлагаме да се насладите на снимките на това необичайно животно.

Soosia diodonta - alive

Soosia diodonta – alive

Soosia diodonta - alive

Soosia diodonta – alive

Soosia diodonta - alive

Soosia diodonta – alive

Soosia diodonta - alive

Soosia diodonta – alive

Soosia diodonta - alive

Soosia diodonta – alive

1 – малакофауна = фауна на мекотелите

Охлювите като хит в козметиката и при хранителните добавки

Част I.

Защо козметиката и хранителните добавки от охлюви действат?

Ивайло Дедов

Всички сме виждали охлюви и може би заради това считаме, че е съвсем в реда на нещата тези животинки неуморно да пълзят “проснати в цялата си дължина”. Може и да е съвсем естествено, но само по себе си оцеляването на тези “лежерни” организми е цяло чудо. Като оставим настрана малкия им набор от защитни приспособления и многобройните хищници, които с удоволствие биха похапнали бавноподвижните “високо-белтъчни” хапки, практически без никакъв риск за себе си, то остават поне още два много сериозни проблема.

Първо: предвижвайки се върху немалка площ от мекото си тяло, охлювът е изложен на постоянен риск от по-големи или по-малки наранявания. На практика това не се случва, дори когато животните пързят върху много остри камъни, начупени стъкла и т.н. Защо?

Второ: живеейки непосредствено върху субстрата (почва, листна пустилка и т.н.) охлювите са обект на непрестанна атака от многобройни болестотворни бактерии, които имат достъп не само до повърхноста на мекотелите, но и до телесната им празнина (и дихателният, и половият отвори са разположени в непосредствена близост до субстрата). Масова смъртност обаче няма, а животните си живеят чудесно с “неудобството” да бъдат лесна мишена на бактериите. Защо?

Cornu aspersum снимка: интернет

Cornu aspersum
снимка: интернет

Тайната се крие в качествата на чудодейната слуз, която е богата на биологично активни вещества с мощни регенеративни и бактерицидни свойства, а именно неголеми белтъко-въглехидратни молекули (гликопептиди и пептидгликани). Въглехидратната компонента осигурява по-висока термоустойчивост на тези активни субстанции в сравнение с чистия белтък. В този смисъл легендата, че само поглъщането на живи (!) охлюви лекува заболявания на стомашно-чревния тракт е опасен мит, който може да доведе до тежки бактериални инфекции. От друга страна малкият размер на молекулите подпомага тяхната високата проникваща способност и допълнително усилва лечебния им ефект.

Оказва се, че освен активните съставки в слузта, охлювите са източник на още цял набор от “чудодейни” компоненти, които имат приложение в най-разнообразни области на човешкото здраве и красота. По-долу ще направим опит да обобщим накратко областите, в които охлювите намират приложение:

1. лекарства и хранителни добавки за храносмилателната система – различни лекарства и хранителни добавки са разработени на основата на активни компоненти, получени от охлювите (слизести вещества, глико-пептиди, ензими, гликани, др.). България също дава своя принос в тази насока. През 1971 г. разградски лекар, създател на Център за рехабилитация и лечение на болестите на обмяната на веществата – Лозница, на ІІІ-то Вътрешно отделение към Разградската болница, създава лекарството „Мукостабил” на базата на българския градински охлюв. Лекарството е много добре прието на пазара и показва отлични резултати. Днес имаме нов превъзходен български продукт: “Снейл Еликсир”.

2. козметиката, съдържаща екстракти от охлюви, е цяла огромна тема, на която ще посветим отделна статия;

3. антимикробни препарати – с радост можем да кажем, че антимикробните свойства на компоненти от охлюви са изследвани и доказани от екип на БАН, Институт по органична химия. Логична следваща стъпка е разработването на препарати за широка употреба. Доказано е, че те действат добре при:

  • стафилококови инфекции (кожни инфекции, инфектиране на рани, пневмонии, мастити, флебити, менингити, инфекции на пикочните пътища, хранителни отравяния);
  • при болестотворни щамове на Escherichia coli (разстройство с отделяне на кръв, бъбречни увреждания);
  • инфекции по отделителната система, дегенеративни възпалителни процеси, артрит, сепсис и инфекции на вътрешните органи, причинени от Klebsiella pneumonia.

4. антипаразитни препарати – още едно достижение на българската наука, което предстои да бъде внедрено в практиката. На основата на дихателения пигмент на охлювите – хемоцианин (сложна органична структура – с активен център от Cu++) е разработен препарат с доказан антипаразитен ефект при трихинелоза (нематодна зооноза, причинена от тъканен паразит от род Trichinella).

5. Други потенциални приложения на охлювите и други мекотели, техни тъкани или метаболити, разработени от български или чуждестранни учени или такива, които се намират в идейна фаза на разработка

  • лечение на инфекции на горните дихателни пътища – ефектът е познат от векове, понастоящем се предлага италиански продукт за пиене с такъв лечебен ефект;
  • обща имунна стимулация – хемоцианините от охлюви имат мощно имуностимулиращо и укрепващо действие. Този ефект се използва при препаратите с анти-трихинелозно действие, но може да бъде приложен и при направата на хранителна добавка на основата на кръвните пигменти и свободни аминокиселини, изолирани от охлюви;
  • антивирусен ефект – във връзка със стимулирането на имунната система, хемоцианините проявяват и умерен антивирусен ефект;
  • антитуморен ефект – вещества, получени от охлювите имат силно антитуморно действие. Понастоящем е известно, че те повлияват много добре:
    • рак на пикочните пътища – на пазара е познат препарата “Имукотел”, германска разработка на основата на хемоцианини от калифорнийска мида. Хемоцианинът при сухоземните охлюви се очаква да има още по-добро действие;
    • рак на гърдата – разработка на английски учени на основата на “захар”, произведена от половата жлеза на охлюви от род Helix. Препарат с диагностична цел “Galnac”.

6. хепатопанкреасът на охлювите продуцира комплекс от (неизцяло проучени) ензими, общо наречени “хеликази”, които са мощно имунобиологично средство срещу тенанус, клостридии, газова гангрена, Echerichia coli.

7. белтъчната жлеза на охлювите изработва лактин, вещество с антимикробно действие. На тази база се разработва “елиминираща ваксина”, която действа като истинска ваксина, подобно на антитетановия серум;

8. екстракт от неврони на охлюва C. aspersum, които са с много големи размери, се ползват за терапевтични опити върху пациенти с дегенеративни промени в мозъкар напр. Алцхаймер.

pic

***

Очаквайте още: На кои български продукти от охлюви повярва “Невероятните Мекотели” и защо. Представяне на продуктите и техните качества.

Екипът на https://bgmollusca.wordpress.com изказва благодарност на научен екип към Института по органична химия, БАН, разработил тези уникални продукти, за съдействието и предоставената информация.

За поръчка на продукти от охлюви (регенериращ гел за кожа – рани, стрии, бръчки; добавка при стомашни проблеми и добавка за стави) пишете на e-mail адрес: mekoteli@gmail.com

Сладководните голи охлюви

Ивайло Дедов

Известно е, че има сухоземни черупчести и голи охлюви. Известно е, че има морски черупчести и голи охлюви. Известно е, че има и сладководни черупчести охлюви. А сладководни голи?

Всъщност в света съществуват едва няколко вида сладководни голи охлюви от семейство Acochlidiidae (род Acochlidium с 3 вида, род Palliohedyle с 2 вида и род Strubellia с един вид или общо 6 вида, от които един – Palliohedyle weberi живее в бракични1 води. Мястота в зоологичната систематика на това интересно семейство не е напълно изяснена, но се предполага, че то стои по-близко до морските голи охлюви, околкото до сухоземните им родственици. Някои съвременни проучвания, обаче, сродяват Acochlidiidae с част от сухоземните охлюви, като ги обединяват във все още нерангираната група Eupulmonata.

Image

Acochlidium fijiiensis
Фото: Интернет

Един от по-проучените видове от тези интересни създания се нарича Acochlidium fijiiensis и живее единствено в две реки на островите Фиджи (река Насекава на остров Вануа Леву и река Лами на остров Вити Леву). Животното е дълго около 15-19 мм и е изцяло без черупка, но изглежда така, сякаш има рудиментарна такава в тялото, както е при някои други видове опистобранхии. Този ефект се дължи на висцерална подутина, която наподобява “обрасната” с тъкан черупка. 

Acochlidium fijiiensis живее под камъни и скали в недълбоки потоци (6 – 14 см), които са далеч от какъвто и да е досег със солената вода. Размножаването му става през юли, когато висцералната гърбица се разширява, за да приюти яйцата.

Литература

Haynes, A. & Kenchington, W. (1991) Acochlidium fijiiensis sp. nov. (Gastropoda: Opisthobranchia: Acochlidiacea) from Fiji. The Veliger, 34 (2): 166-171.

1полусолени

Хранителни качества на охлювите и микрофлора на техния интестинален тракт

Петя Христова, Ивайло Дедов, Здравка Колева и Пенка Мончева

Хранителните качествата на охлювите са известни от древността, като през последните десетилетия охлювeното месо увеличава своя дял в производството и пазара на деликатесни продукти. Преди около десетина години, според данни на ЕС, пазарът на охлюви в Европа възлиза на 35 хил. тона годишно, като от тогава той непрекъснато нараства (Marketbriefonsnails, ITC, EC, 1993). Мекотелите и в часност охлювите са част от налагащата се нова култура на хранене на хора, стремящи се към здравословен и пълноценен начин на живот. До момента охлювеното месо присъства слабо на българския пазар, но се очаква това постепенно да се промени. Под влияние на традициите в някои европейски страни и оптимистичните резултати от проучванията върху превъзходните качествата на това месо, очаква се охлювите да заемат все по-значимо място в храненето на българите. Ето защо познаването на хранителните качества на охлювеното месо, както и на определящите ги фактори е необходимо както за производители, така и за потребители.

Прибори за ядене на охлюви

Прибори за ядене на охлюви
Снимка: интернет

Малко история

Останки от охлюви, служили за храна, са намерени в много праисторически жилища в Европа и по света. У нас обработвани черупки от Helix (IV хилядолетие пр.н. е.), са открити и запазени в Ягодинската пещера (Западни Родопи), както и при разкопки на много древни селища из цяла България. Повечето хора смятат, че използването на охлювите като храна е наложено в Европа от французите, но това е неточно. Макар днес Франция да е най-големият консуматор на охлювено месо, за откриватели на този деликатес се считат италианците, или по-скоро техните предци в Римската империя. Като деликатес и лекaрство охлювите са споменавани още от Хипократ (460г. пр.н.е.), Аристотел (384г. пр.н.е.), Плиний Стари (I в.), както и от знаменития римски готвач Марк Гавий Апиций (I в.).

 

Черупки от Helix в огнище във входа на Ягодинската пещера, Западните РодопиСнимка: И. Дедов

Черупки от Helix в огнище във входа на Ягодинската пещера, Западни Родопи
Снимка: И. Дедов

Охлювите

Днес в Европа за храна се използват основно три вида охлюви – Helix lucorum (кафяв градински или турски охлюв), Helix pomatia(лозов охлюв) и Cornu aspersum (петнист или сив охлюв). От тези видове най-предпочитан е C. aspersum, който в много страни се отглежда култивирано, а в границите на естествения му ареал (Средиземноморието) се събира и от природата. Това е сравнително сухоустойчив, топлолюбив и по-слабо калцифилен вид, който в природна среда се храни предимно със зелени растения. H. pomatiaе вид, който се събира от природата, но се правят опити и за култивиране. В Северна и Централна Европа обитава равнини и полупланински местообитания, докато в Южна Европа предпочита алпийски и субалпийски райони. H. pomatiaе най-силно калцифилният и студоустойчив представител на споменатите по-горе видове. Месото му е светло и особено ценено като деликатес във Франция. H. lucorumе еврибионтен вид, който издържа високи нива на антропогенна преса, храни се както със зелени растения, така и с гнила растителна маса, корени, гъби и др. Месото му е тъмно и слабо ценено от потребителите, поради което липсва интерес за фермерското му отглеждане. Всички количества от този вид, предлагани на пазара, се събират от природата.

 

Високо качествен хранителен продукт

Както стана вече дума, месото на сухоземните охлюви, използвани за храна, има висока хранителна стойност. При C. aspersum съдържанието на протеини е по-високо от това на рибата и се доближава до говеждото и пилешкото месо, докато съдържанието на мазнини е в пъти по-ниско (Табл.1). Енергийната стойност на месото от охлюви е около 67-81 kcal/l00g, което е много по-ниско, отколкото при другите меса или риба, което го прави алтернативна здравословна и диетична храна (Griglione, 1990).

 

Табл. 1. Съотношение на хранителните вещества в % при различните видове меса (по Griglione 1990г.)

Храна

Вода

Протеини

Мазнини

Калории

1

Говеждо месо

62.8

18.8

15.4

214.0

2

Пилешко месо

68.7

19.1

11.0

175.0

3

Риба

81.5

15.9

2.6

82.0

4

H. pomatia

84.9

13.4

1.7

67.0

5

C. aspersum

82.3

16.3

1.4

66.7

 

В месото от охлюви са установени 19 вида аминокиселини, като най-голям е делът на глутаминовата киселина – 17.25% (Griglione, 1990). Значително е и процентното съдържание на аргинин, аспаргин, глицин, лизин, левцин, пролин, аланин, треонин (Табл.2.) Глутаминовата киселина е една от двайсетте аминокоселини, които влизат в състава на човешките белтъци. Тяиграе важна роля за правилното функциониране на клетките, както и незаменима роля на стимулиращ невромедиатор в мозъка.Глутаминът доставя азот за синтезата на аргинин, пурини, пиримидини, нуклеотиди, глутатион и таурин (като последните две съединения са важни антиоксиданти) и транспортира аминния азот до интестиналния тракт. Тази аминокиселина е основна за синтезата на пролин, който изгражда основната съединителна тъкан в организма – колагена (D`Souza аndPowell –Tuck,2004).

 

Табл. 2. Съдържание на аминокиселини в месо от охлюви (по Griglione 1990г.)

Аминокиселина

%

Аминокиселина

%

Глутаминова киселина

Аргинин

Аспаргинова киселина

Глицин

Лизин

Левцин

Пролин

Аланин

Треонин

Терин

17.25

9.34

8.47

7.30

6.36

5.44

5.21

5.15

5.15

4.41

Валин

Изолевцин

Тирозин

Фенилаланин

Хидроксипролин

Таурин

Цистин

Цистидин

Метионин

4.04

3.30

3.30

3.17

3.04

3.00

2.91

1.69

1.43

 

Друга аминокиселина с ключова роля е аргининът. Тя участва в клетъчното делене, скъсява времето за заздравяване на рани и е особено важна при фрактури на костите. Ускорява изхвърлянето на токсичния амоняк от организма. Установено е, че аргининът подобрява имунната функция и стимулира синтезата на растежни хормони и натрупването на мускулна маса, потиска натрупването на мазнини и намалява риска от сърдечни заболявания. Прекурсор е в синтезата на азотен оксид и подпомага понижаването на кръвното налягане(Yeoetal. 2008).

Аминокиселината лизин влиза в състава практически на всички белтъци и е необходима за растежа, възстановяването на тъканите, образуването на антитела, хормони, ензими и албумини. Лизинът има противовирусно действие и често се препоръчва при лечение на вирусни заболявания да се комбинира с витамин С и биофлавоноиди. Участва също в синтезата на колагена и се прилага през регенеративния период след операции и спортни травми. Лизинът подобрява усвояването на калция в кръвта и транспорта му в костната система, поради което може да бъде неотменна част от програмите за лечение и профилактика на остеопороза. Недостигът на лизин се отразява неблагоприятно върху синтезата на белтъци, което води до лесна уморяемост, липса на апетит, забавен растеж и намаляване на телесната маса, неспособност за концентрация, раздразнителност, кръвоизливи, анемии и други отклонения (Kloosterman, 2010). Все по-често се използва синтетичен лизин и левцин за обогатяване на фуражи, хранителни продукти и добавки, което успешно може да бъде избегнато при редовно консумиране на богати на тези аминокиселини природни храни като охлювеното месо.

Голяма част от мастните киселини в охлювите са от групата на есенциалните, ненаситени киселини, които не могат да се синтезират в човешкия организъм (линоловаОмега-6, линоленоваОмега-3). Изследванията показват, че 75% от общото количество мастни киселини в охлювите са ненаситени, като 57%-60% от тях са полиненаситени и едва 15,5% – мононенаситени. Тези киселини благоприятстват клетъчната комуникация и протичането на ключови метаболитни процеси, като напр. отделянето на холестерола по жлъчен път. За сравнение може да се посочи, че важните полиненаситени мастни киселини в говеждото месо са едва 5%, което го прави значително по-малко здравословно. Наситените (или лошите) мастни киселини са едва 23-25% от общото им количество в месото на охлювите(LanzmanPetitthoryD., 2001).

В сухото вещество на охлювеното месо присъстват редица химични елементи като никел, мед, кобалт, алуминий, бор и манган, които са важни за функционирането на много ензими. Известно е, че в 100 g месо се съдържат 2.5 g цинк, необходим при храненето на бременни, кърмачки и възрастни хора, 10 пъти повече калций, отколкото в традиционните меса, 29.3 mg мед и 14.0 mg желязо (Gallo, 1985; Griglione, 1990). Голямото количество желязо прави това месо важен източник на този елемент и подходяща храна при хора, страдащи от анемии.

Във Франция за храна се използват и яйцата на охлювите, които съперничат по качество на „черния хайвер” от есетровите риби. Те са богати на белтъчини, съдържат незначителен процент мазнини и са много калорични (Таб. 3). Яйцата на C. aspersum съдържат много ценни за човешкия организъм химични елементи, като калций, азот, фосфор, мед, цинк, желязо и др. (Ros, 1990).

 

Табл. 3 Съдържание на хранителните вещества в яйца наHelixaspersa (по Pos 1990г.)

Вид на веществото

%

Сухо вещество

Скорбяла

Разтворими карбохидрати

Мазнини

Суров протеин

Енергия

15.60

0.00

0.00

0.01

24.31

507 Kcal/kg пресни яйца

 

Уникално лекарство

Медицинското приложение на сухоземните охлюви при лечението на гастрит, язва и други болести на стомашно-чревния тракт е известно на човека много отдавна (Figuier, 1840; BaronBarthelemy, 1855; OnceauxandFontaine, 1933, Monceaux, 1933). Поради доказания лечебен ефект и днес месото и/или слузта на тези мекотели са често срещан компонент на много лекарства и хранителни добавки за лечение на стомашно-чревни болести. Освен за стомах, народната медицина използва охлювите и при болести на гърлото, бронхити, кожни проблеми, при диагностика на туморни образувания и други (Charroppin, 1983; Ponsetal., 1999; Dweketal., 2001).Консумирането на месо от охлюви помага при лечение на анемии, причинени от липса на желязо в храната.Ниското ниво на натрий и холестерол (70mg/100) и високото ниво на калий позволява използването на охлювите при лечение на атеросклероза и високо кръвно налягане. Месото на охлювите се препоръчва като част от диетата на пациенти с диабет. Изследвания върху слузта от охлюви установяват наличие на бактериостатична субстанция, която се използва за изготвяне на лекарства против астма, туберкулоза и препарати, спомагащи зарастването на рани.

Интестиналната микрофлора и качеството на месото

Получаването на качествено месо от охлюви обаче е тясно свързано с пълноценното им хранене при тяхното отглеждане. Те лесно отлагат в месото и в панкреаса си много от приетите вещества. При определени условия това дава възможност, чрез храненето на охлювите, за положително манипулиране по посока на получаване на по-атрактивен пазарен продукт. От друга страна неправилното хранене може да доведе до замърсяване и влошаване на качествата на месото.

Специфичните качества на охлювеното месо се определят от два тясно свързани фактора –от една страна от състава и качеството на използваните фуражи, а от другаот дейността наинтестинална микрофлора.

Интестиналната микрофлора има важни функции в развитието на храносмилателната и имунната система на гостоприемника, благоприятства усвояването на хранителните вещества, неутрализира някои фуражни токсини, като създава в червата среда, в която анти-хранителните фактори и токсини са сведени до минимум. Затова изборът на фуражи и свежа растителна храна трябва да е съобразен с ферментационния потенциал на чревната микрофлора. Следователно, познаването на чревната микрофлора и ролята й в храносмилателния процес на охлювите е важно и необходимо условие за правилното им хранене по време на тяхното интензивно отглеждане и получаването на качествен краен продукт.

Култивирано отглежданите сухоземни охлюви се хранят с пресни зелени растения и фураж и заедно с други почвени безгръбначни животни участват в разлагането на листната маса (IglesiasandCastillejo, 1999; Chevalieretal., 2003; Hatziioannouetal., 1994). Охлювите от семейство Helicidaeактивно разграждат някои полизахариди – нативна целулоза, ламинаран и манан, и по-слабо хидролизират други – скорбяла, пулулан, α-глюкозиди, ксилан и β-ксилозиди (MyersandNorthcote, 1958; CharrierandRouland, 1992; FlariandCharrier, 1992). За това е необходимо голямо количество ензими (полизахаридни деполимерази и гликозид-хидролази), които охлювите си осигуряват благодарение на функционирането на техните храносмилателни жлези, а също така и от активността на интестиналната микрофлора (Davidson, 1976; CharrierandDaguzan, 1980). Изключителната способност на пулмонатите да разграждат растителните фибри често е обяснявана с метаболитната активност на чревната микрофлора (CharrierandDaguzan, 1990).

Изучаването на бактериалната флора на интестиналния тракт на сухоземните охлюви започва в края на 80-те години на миналия век. Микробиологични анализи на охлюви от видовете H.pomatiaи C.aspersumдават информация за видовото разнообразие на бактериите в това специфично местообитание. Изследването на чревната микрофлора при повечето анализи е насочено не само към идентифициране на основните видове микроорганизми, но и към изясняване на тяхната роля в смилането на храната. Някои автори предполагат, че интестиналната микрофлора играе важна роля в разграждането на хитина и разтворимата целобиоза (Leseletal., 1990, Brendelberger, 1997; Charrieretal., 1998), като по-този начин осигуряват достъпни за гостоприемника хранителни вещества. Други допускат, че бактериите са временни (транзитиращи) популации, способни да влизат във взаимодействие с охлювите и да неутрализират почвените замърсители (Simkiss, 1985). Екологичните характеристики на интестиналния тракт на охлювите (рН, О2) показват, че рН на вътрешната среда варира в широки граници – от кисели през неутрални до алкални стойности. Повечето данни за микрофлората на охлювите се отнасят предимно за аеробните или факултативно анаеробните култивируеми бактерии, които са изолирани от смесени екстракти от храносмилателните жлези и червата. Основното разграждане на полизахаридите се осъществява в предната (проксимална) част на тракта, откъдето са изолирани предимно аеробни бактерии в концентрация 1.3х106CFU/g-1 тъкан. Бактериалната плътност в дисталния дял на тракта е по-висока (2х108CFU/g-1 тъкан) както при хранени, така и при гладували охлюви (Charrieretal., 1998).

Първоначално се е смятало, че само няколко микробни вида обитават храносмилателния тракт на охлювите. Изучаването на доминиращите култивируеми бактерии в техния чревен тракт разкрива като „актуални резиденти” главно представители на род Enterobacter и род Enterococcus(Leseletal., 1990; WatkinsandSimkiss, 1990;Charrieretal.,1998). От ентерококите най-често е изолиран видътEnterococcus сasseliflavus, като се смята, че това е преобладаващият вид в C. aspersum (Charrieretal., 1998). По-ранни изследвания на Mulleretal. (1996) посочват представителите на родовете ButiauxellaиKluyveraкато доминиращии се допуска, че това е тяхното естествено местообитание. Щамове на родовете Citrobacter, Klebsiella, Staphylococcus и Vibrio също са изолирани от червата на охлюви, но авторите считат, че това са случайни транзитни микроорганизми. Задълбочени изследвания на Charrieretal. (2006) с молекулно-генетични методи доказват, че в интестиналния тракт на C.aspersum и H. pomatiaприсъстват представители от два субклона: γПротеобактерии и Фирмикутни бактерии. Всички култивируеми Протеобактерии са от семейство Enterobacteriaceae, тъй като са идентифицирани представители на родовете Buttiauxella, Citrobacter, Enterobacter, Kluyvera, Obesumbacterium, Raoultella. От род Buttiauxella са изолирани два щама на видовете B. agrestisиB. noackiae, които са описани като патогени по охлювите и се свързват с някои инфекции при човека. Психрофилната им природа и участието им в трасформацията на хитина, мелибиозата и арабиногалактана обясняват присъствието им в интестиналния тракт на охлювите. Представителите на род Citrobacter използват единствено цитрата като източник на въглерод и имат повишена способност да акумулират тежки метали (уран) чрез фосфат-свързващи комплекси. Някои видове са описани като опортюнистични патогени. Изолираният от охлювите щам на C. gillenii обаче може да разгражда целобиозата, малтозата и глицерола, като няма данни да е патогенен. Повечето видове от род Enterobacterсе считат за опортюнистични патогени и предизвикват заболявания само при определени случаи. Най-често от червата на охлювите е изолиран видът E. amnigenus, който е с неизяснена патогенност. Ентеробактериите обитават кожата на човека, растенията, водата, почвата и могат да бъдат изолирани от интестиналния тракт на хора и животни. Способността им да хидролизират целобиозата, малтозата, мелибиозата и рафинозата определя ясно тяхното място в метаболитната верига на охлювите.Представителите на род Kluyvera също са широко разпространени в природата и попадат чрез храната в червата на охлювите. Тази група бактерии могат да разграждат всички олигомери и полиоли (с изключение на пектина) и са известни като опортюнистични патогени, които в рядки случаи причиняват уринарни инфекции. Изолираният от охлювите щам на вида Obesumbacteriumрroteus е най-известният контаминант при производството на пиво. Този микроорганизъм може да се развива в широк диапазон на рН (от 4.4 до 9.0), да потиска алкохолната ферментация и е отговорен за повишаване нивото на диметилсулфида и диацетила в средата. Отделя ароматни вещества с мирис на плодове.Представителите на род Raoultella са широко разпространени в природата и могат да бъдат изолирани от растения, почва и вода. Изолираният от охлювите вид R.terrigena се развива при температура 10оС, може да усвоява пектин, ксилан, пулулан за 24 часа и няма данни да е патогенен.

Фирмикутните бактерии в червата на охлювите са представени от родовете Enterococcus, Lactococcus и Clostridium. Ентерококите са млечнокисели бактерии, които са известни като коменсали в гастроинтестиналния тракт на човека и животните. От червата на охлювите са изолирани видовете E. casseliflavus, E. raffinosus, E. faecalis и E. faecium. Доминиращият вид E. сasseliflavus е изолиран и от други безгръбначни и вероятно неговото присъствие зависи от физичните и химични характеристики на гостоприемника, от способността му да синтезира инхибиторни молекули като бактериоцините и неговата конкурентноспособност в сравнение с другите млечнокисели бактерии. В редки случаи, E. casseliflavus е посочван в литературата като опортюнистичен патоген, който може да взаимодейства с други ентерококи при вътреболнични инфекции (Papasetal., 2004). Освен ентерококи, от групата на млечнокиселите бактери до момента са изолирани и представители на род Lactococcus. Видът L. lactisе установен в повечето изследвани проби. Присъствието на млечнокисели бактерии в интестиналния тракт на охлювите предполага, че те играят важна роля в храносмилането. В червата на охлюви, от които са изолирани лактококи и ентерококи, не се открива патогенниятвид B. agrestis.

Обитателите на хрансмилателния тракт на охлювите притежават редица фенотипни характеристики, които позволяват тяхното развитие в това специфично местообитание и подпомагат оцеляванетона охлювите в периода на хибернация. Голяма част от видовете, като B. agrestis, E. amnigenus, K. intermedia, O. proteusи R. terrigena, са психотрофни (Gavinietal., 1976, 1983, Drancourtetal. 2001, Olssonetal., 2004) и запазват своята активност при много ниски температури (до -9°C) Това вероятно подпомага преживяемостта на охлювите в периода на зимен сън (Nicolaietal., 2005). Подобна е ролята на L. lactis, който притежава повърхностни протеини (HtrA), които са ключов фактор за адаптация при температурен стрес (FoucaudScheunemannandPoquet, 2003). Интестиналните бактерии проявяват някои специфични ензимни активности, които подпомагат усвояването на трудно разградими субстрати. От храносмилателния тракт на охлювите са изолирани няколкощамове на видоветеC. gillenii, B. agrestis, B. noackiaeи E. malodoratus, притежаващи способност да се развиват на среда с хитин.По такъв начин хитинът и неговите производни (хитозаните) биха могли да бъдат лесно достъпен източник на азот както за бактериите, така и за техния гостоприемник. Проучвания върху манан-разграждащите ензими показват, че интестиналната микрофлора продължава хидролизата на целулозата, която е започнала под действието на ендогенните целулази (CharrieretRouland,2001). Наличието на пулуланазни ензими в щамове от видоветеR. terrigenaиЕ. casseliflavus, изолирани от тракта на охлювите, разширява възможностите за хранене на C.aspersum освен със зелена листна маса, така и с храни богати на амилопектин – зърнени култури като царевица, сорго и ориз (Speiser, 2001). Чревните ензими, синтезирани от храносмилателните жлези на охлювите от семейство Helicidae проявяват слаба активност по отношение на арабиногалактан, скорбяла и ксилан (MyersandNorthcote, 1958; CharrierandRouland, 1992; FlariandCharrier, 1992), но не и към пектина. В интестиналния тракт на H. pomatiaобаче са открити щамове, които ферментират арабиногалактана, скорбялата или пектина. Тези данни показват значението на чревните бактерии в разграждането на растителната храна и скорбелните резерви и тяхното пълноценно усвояване от охлювите. Интестиналната микрофлора на охлювите притежава биохимичен потенциал за разграждане на основните растителни компоненти до продукти, достъпни за гостоприемника, използвани за биосинтетични и енергийни нужди.

Бактериите, откривани в чревния тракт на охлювите се срещат във филосферата, почвата, водата или интестиналния тракт на други животни и човека. Вероятно тяхното попадане в храносмилателната система на охлювите е станало възможно чрез приеманата храна, като някои видове трайно са колонизирали това специфично местообитание. С приемането на храната в червата на охлювите обаче могат да попаднат и редица патогенни микроорганизми, които при определени условия са в състояние да изместят нормалната чревна микрофлора. За изясняване на причините, довели до висока смъртност в няколко френски ферми, Kiebretoeetal. (2003) изследват Грам-отрицателната микрофлора от фецес на охлюви в периодите на естивация и хибернация. Установено е наличието на различни патогенни микроорганизми, като 80% от тях са представители на род Aeromonas (A. hydrophila, A. caviae) и са причина за високата смъртност. Спазването на санитарните хигиенни норми и подборът на качествена храна са от съществено значение за поддържането на баланс между всички микроорганизми в червата (eubiosis), което би осигурило добро здравословно състояние на охлювите.

В заключение може да се посочи, че изследванията в тази насока трябва да се разширят, тъй като познаването на интестиналната микрофлора, изясняването на нейната роля в храненето на охлювите е от голяма важност за поддържане на техния здравословен статус, за разработването на методи за стимулиране на полезната микрофлора, както и за правилен подбор на храна при тяхното култивирано отглеждане.

 

Използвана литература:

  1. ГемановА., ПетковП. (2004) Продуктивноохлювъдство, София, 5-12.

  2. Baron-Barthelemy M. (1855) Mémoire sur les Préparations à Base d’Hélicine Admises à l’Exposition Universelle de 1855. Sirop et Bonbons Héliciés. De Bailly, Divry et Cie, Paris.

  3. Brendelberger H. (1997) Bacteria and digestive enzymes in the alimentary tract of Radix peregra (Gastropoda, Lymnaeidae). Limnol Oceanogr 42: 1635-1638.

  4. Charrier M, Daguzan J. (1980) Food consumption: production and energy budget in Helixaspersa Muller (Gastropoda Pulmonata). Ann Nutr Alim 34: 147-166.

  5. Charrier M, C. Roulannd (1992) The digestive glycosidases in the snail Helix aspersa: localization and variations according to the nutritional status. Can J Zool 70: 2234-2241.

  6. Charrier M, Combet-Blanc Y, Ollivier B (1998) Bacterial flora in the gut of Helix aspersa (Gastropoda Pulmonata): evidence for a permanent population with a dominant homolactic intestinal bacterium, Enterococcus casseliflavus. Can J Microbiol 44: 20-27.

  7. Charrier M, Rouland C (2001) Mannan-degrading enzymes purified from the crop of the brown garden snail Helix aspersa Muller (Gastropoda). J Exp Zool 290: 125-135.

  8. Charrier M., G. Fonty, B.Gaillard-Martine, K. Ainouche, G. Andant. (2006) Isolation and characterization of cultivable fermentative bacteria from the intestine of two edible snails, Helix pomatia and Cornu aspersum (Gastropoda: Pulmonata). Biol.Res., 39. 669-681

  9. Charroppin P. J.P, (1983) L’escargot contre la hernie? RHP, 9, 258-215

  10. Chevalier L., Le Coz-Bouhnik M., B.Olivier. (2003) Influence of inorganic compounds on food selection by the brown garden snail Cornu aspersum(Gastropoda: Pulmonata). Malacologie 45, 125-132

  11. Davidson DH (1976) Assimilation efficiencies of slugs on different food materials. Oecologia 26, 267-273.

  12. D`Souza R., J. Powell –Tuck. (2004) Glutamine supplements in the critically ill. J R Soc Med 97, 425–427

  13. DrancourtT M, Bollet C, Carta A, Rousselier P (2001) Phylogenetic analyses of Klebsiella species delineate Klebsiella and Raoultella gen. nov., with description of Raoultella ornithinolytica com. nov., Raoultella terrigena comb. nov. and Raoultella planticola comb. nov. Int J Syst Evol Microbiol., 51, 925-932.

  14. Dwek MV, Ross HA, Streets AJ et al. (2001) Нelix pomatia agglutinin lectinbinding oligosaccharides of aggressive breast cancer. Int J Cancer 2001; 95:79–85.

  15. Figuier O. (1840) Mémoire sur la Composition Chimique des Escargots et sur les Préparations Pharmaceutiques dont ils sont la Base. F. Gelly, Montpellier, 1840.

  16. Foucaud-Scheunemann C, Poquet I (2003) HtrA is a key factor in the response to specific stress conditions in Lactococcus lactis. FEMS Microbiol Lett., 224, 53-59.

  17. Flari V, Charrier M (1992) Contribution to the study of carbohydrases in the digestive tract of the edible snail Helix lucorum (Gastropoda: Pulmonata: Stylommatophora) in relation to its age and its physiological state. Comp Biochem Physiol., 102A, 363-372.

  18. Gavini F, Ferragut C, Leebvre B, Leclerc H (1976) Etude taxonomique d’Enterobacteries appartenant ou apparentees au genre Enterobacter. Ann Microbiol., 127B, 317-335

  19. Griglione N. (199) Lachiocdload` allevamento, Edizione L`infonnatore Agrario, Verona, 1-103

  20. Griglione N. (1992) Winter survival of hibernating Helix pomatia: effect of moisture. Snail farming research, vol. IV, 19-22

  21. Hatziioannou M, Eleutheriadis N, Lazaridou-Dimiitriadou M 1994) Food preferences and dietary overlap by terrestrial snails in Logos Area (Edessa, Macedonia, Northern Greece). J Moll Stud., 60, 331-341

  22. Iglesias J, Castillejo J (1999) Field observations of the land snail Helix aspersa Muller. J Moll Stud 65: 411-423.

  23. Kloosterman H. (2010) USDA National Nutrient Database for Standard Reference. „Essential Amino Acids Search, amaranth“

  24. Kiebre-Toe M.B., E. Borges, F. Maurin, Y. Richard and A. Kodjo (2003) Etude de la flore bactérienne aérobie a Gram négative de l`escargot d`elevage (Helix aspersa). Revue Méd. Vét., 154, 10, 605-610

  25. Lanzman-Petitthory D. (2001) Alpha-linolenic acid and cardiovascular diseases. J Nutr Health Aging, 5, 179–83

  26. Lesel M, Charrier M, Lesel R (1990) Some characteristics of the bacterial flora housed by the brown garden snail Helix aspersa (Gastropoda Pulmonata). Preliminary results. In: Lesel R (ed) Proceedings of the International Symposium on Microbiology in Poecilotherms. Amsterdam: Elsevier Sciences. 149-152.

  27. Market brief on snails. (1993) Overview of the European community, Int. Trade Centre UNCTAD/WTO

  28. Monceaux RH. (1933) Le pouvoir protecteur des mucines et son importance en gastro-entérologie. Arch Mal Appareil Dig, 223, 4a.

  29. Muller HE, Brenner DJ, Fanning GR, Grimont Pad, Kampeer EP (1996) Emended description of Buttiauxella agrestis with recognition of six new species of Buttiauxella and two new species of Kluyvera: Buttiauxella ferragutiae sp. nov., Buttiauxella gaviniae sp.nov., Buttiauxella brennerae nov., Buttiauxella izardii sp. nov., Buttiauxella noackiae sp. nov., Buttiauxella warmboldiae sp. nov., Kluyvera cochleae sp. nov., and Kluyvera georgiana sp. nov. Int J Syst Bacteriol., 46, 50-63.

  30. Myers FL, Northcote DH (1958) A survey of the enzymes from the gastro-intestinal tract of Helix pomatia. J Exp Biol 35: 639-648.

  31. Nicolai A, Vernon P, Lee M, Ansart A, Charrier M (2005) Supercooling ability in two populations of the land snail Helix pomatia (Gastropoda: Helicidae) and ice-nucleating activity of gut bacteria. Cryobiology, 50, 48-57.

  32. Olsson C, Ahrni S, Pettersson B, Molin G (2004) DNA based classification of food associated Enterobacteriaceae previously identified by Biolog GN microplates. Syst Appl Microbiol., 27, 219-228.

  33. Onceaux RH, Fontaine R. (1933) Le mucus gastrique et son rôle protecteur. La Presse Médicale, 46.

  34. Pappas G., E. Liberopoulos, E. Tsianos, M. Elisaf. (2004) Enterococcus casseliflavus bacteremia. Case report and literature review. Journal of Infection, 48, 206–208

  35. Pons F, Koenig M, Michelot R et al. (1999) L’effet bronchorelaxant de l’hélicidine, un extrait d’Hélix pomatia, fait intervenir une libération de prostaglandine E2. Pathol Biol, 47, 73–80.

  36. Quevauviller A, Mainil J, Garcet S. (1953) Le mucus d’Hélix pomatia L. Préparation, composition, propriétés thérapeutiques et pharmacodynamiques. Rev Pathol Gen Comp., 653,1514–38.

  37. Simkiss K (1985) Prokaryote-eukaryote interactions in trace element metabolism. Desulfovibrio sp. in Helix aspersa. Experientia, 41, 1195-1197.

  38. Simkiss K, Watkins B (1990) The influence of gut microorganisms on zinc uptake in Helix aspersa. Environ Pollut., 66, 263-271.

  39. Speiser B (2001) Food and feeding behaviour. In:BARKER GM (ed) The biology of terrestrial molluscs. New York, CAB International Publishing, 259-288.

  40. Yeo TW, Lampah DA, Gitawati R, Tjitra E, Kenangalem E, et al. (2008) Safety Profile of L-Arginine Infusion in Moderately Severe Falciparum Malaria. PLoSONE, 3(6), 2347. doi:10.1371/journal.pone.0002347

 

Живот надолу с главата

Ивайло Дедов

Има различни и често твърде екстравагантни начини да изживееш живота си – например висейки надолу с главата. Прилепи? – съвсем не! Докато прилепите използват тази странна позиция само за почивка, то животните, за които ще стане дума, прекарват така почти целия си живот.
Janthinidae (популярно име: теменужени или салови охлюви) е малобройно семейство морски коремоноги (род Janthina – 5 вида, Recluzia – 4 вида), с дясно-завита черупка, без типичното, за повечето морски видове, капаче на отвора на черупката (оперкулум). Тези гастроподи обитават топлите соленоводни басейни на тропика и субтропика и спадат към необичайната за охлюви група на пелагичните организми1. От всички познати над 100 000 вида охлюви едва около 140 са пелагични и холопланктонни2, като адаптацията при тях е вървяла най-общо в посока намаляне на теглото (редукция на черупката и намаляване на размера на животното) и модификация на крака в разнообразни плавателни приспособления.

Janthina с фамозния си сал Снимка: интернет

Janthina с фамозния си сал.
Снимка: интернет

род Recluzia

род Recluzia
Снимка: интернет

Несъмнено най-оргиналното решение за този “скитнически” начин на живот е намерено при Janthinidae, което е и единственото охлювно семейство, представител на организмите, обитаващи водния слой в непосредствена близост до границата вода-въздух (плеустон). В ларвален стадии новоизлюпените охлювчета са активни плувци, но достигайки възраст, годна за размножаване, животните се отправят към водната повърхност и с помощта на видоизменения си крак изграждат своеобразен сал от слепени мехури от гъста слуз, пълни с въздух и заздравени отвън с чист хитин. Завършвайки тази изморителна работа, Janthinidae се прикрепят под платформата, висейки надолу с главата и се оставят на произвола на теченията. Възрастните животни на практика не могат да плуват самостоятелно, а насилствено отделени своя сал са обречени на смърт.

Janthina със своята жертва от род PhysaliaСнимка: Bill Rudman

Janthina с жертвата си от род Physalia
Снимка: Bill Rudman

Саловите охлюви се хранят със свободно-живеещи мешести, най-вече от род Vellela, но нерядко и с отровните Португалски галери.
Когато си животно, голямо едва около 3 сантиметра и “скиташ” без посока из световните океани, вероятността да срещнеш себеподобно същество и да оставиш поколение е твърде минимална. Именно за това при семейство Janthinidae са взети всички необходими мерки, така че потомството да е подсигурено. В контраст с повечето бентосни мезо-гастроподи, които са разделнополови и се размножават чрез същинска копулация с помоща на добре развити полови органи, то при Janthinidae животните са афалични протандрични хермафродитни. Казано по-просто това са организми, при който няма същинска копулация, спермата се предава от мъжкия на женския добре пакитирана, а индивидите сменят пола си в зависимост от нуждата. Освен всичко, при крайна необходимост, представителите на семейството могат и да се самооплождат, като дават жизненоспособно покоение. Развитието на оплодените яйца по-често се извършва в капсули, прикрепени към долната страна на сала на женската (Janthina exigua, J. pallida), като от тях се излюпват свободно-плуващите ларви, докато при други видове (J. janthina) развитието на яйцата във велигерова ларва става в женските полови пътища, откъдето малките излизат директно във външната среда.

1. Планктонен организъм – организъм, живеещ в открито море

2. Холопланктонен организъм – организъм, обитаващ планктона по време на целия си жизнен цикъл

Текстът е публикуван в брой 1 (2014) на списание „Природа“

 

Стратегическа загуба

Ивайло Дедов

Когато си едно толкова бавно и беззащитно животно, каквото е охлювът, неизбежно оцеляването е основно предизвикателство. Редица гръбначни и безгръбначни хищници с удоволствие биха заситили своя глад с тези в лесно-уловими и високо-белтъчни “хапки”, при това без да поемат някакъв особен риск. В унисон с ленивия си характер, главната линия, по която повечето охлюви изграждат своята стратегия за оцеляване, е пасивната защите: дебела черупка, трудна за разтрошаване; апертура, затворена с множество здрави зъбовидни удебеления, които възпрепятстват проникването на хищниците; оперкулум (капаче на отвора на черупката) или сложна система от калциеви гънки в последната навивка, между които се разполага подвижна затваряща пластина (клаузилиум); мимикрия и т.н. При всички положения, изброените примери се отнасят за вече напълно развитите възрастни индивиди с изцяло изградени черупки, докато при младите охлювчета въпросът е по-скоро на шанс.
Малко са познатите случаи, когато охлювите разчитат на активна защита при нападение – бързо бягство (!) или ответна атака с или без отрова, като тези феномени са присъщи главно на морските видове. В тази статия ще стане дума за феномен при сухоземни охлюви, който помага и на младите екземпляри да оцелеят, използвайки необичайна за мекотели стратегия.

Satsuma caliginosa caliginosa с регенерирана задна част на крака.Снимка: интернет

Satsuma caliginosa caliginosa с регенерирана задна част на крака.
Снимка: интернет

Охлювчето Satsuma caliginosa обитава три острова от архипелага Рюкю, Япония. Докато на остров Йонагуни представителите на това сухоземно мекотело живеят необезпокоявани, то на останалите два (Ишигаки и Ириомоте) охлювите се принудени да “търпят” компанията на ендемичната за тези два острова охлювоядна змия Pareas iwasakii.

Охлювоядната змия Pareas iwasakii

Охлювоядната змия Pareas iwasakii
Снимка: интернет

Както бе споменато по-горе, напълно развитите екземпляри при много охлюви, както и при Satsuma caliginosa са намерили морфологично решение. Satsuma caliginosa caliginosa (за разлика от подвида Satsuma caliginosa picta от остров Йонагуни, където хищникът необитава) има прищъпване на апертурата (отвора на черупката), което възпрепятства змията да достигне и захапе жертвата си. При младите охлювчета, обаче, черупката все още не е развита и те са намерили друго решение – автотомия. Автотомията е явление най-познато при гущерите, като при нападение те откъсват края на опашката си и докато нападателят “гони Михаля”, влечугото успява да се спаси. При охлювите автотомията е по-скоро изключение и макар да се различава от класичаския пример с гущерите, адаптивната същност на феномена и високият процент на оцелели индивиди след атака, карат учените да дефинират процеса именно като автотомия. Доскоро данни за подобно явление бяха известни единствено за някои морски охлюви (например род Harpa), а съобщаването за автотомия при сухоземни видове можем да наречем изненада.

Pareas iwasakii and Satsuma

Pareas iwasakii and Satsuma
Снимка: интернет

И така при нападение младите Satsuma caliginosa caliginosa жертват края на мускулестия си крак в името на оцеляването на индивида, като в резултат забавят темпа на растеж и концентрират усилия в регенерация на засегнатия участък.В конкретния случай тази защита действа защото змията нито може да разчупи черупката, нито да се вмъкне в нея, за да изтръгне животното от убежището му със специализираните си челюсти. Учените считат, че този адаптивен механизъм при Satsuma caliginosa caliginosa е локално явление, “разработено” специално срещу конкретния враг – охлювоядната змия Pareas iwasakii. Смътността сред охлювите, обект на нападение от страна на змията, е пренебрежимо малка, а се предполага, че оцелелите екземпляри подобряват и своите умения за оцеляване.

Източник

Hoso, M. (2012) Cost of autotomy drives ontogenetic switching of anti-predator mechanisms under developmental constraints in a land snails. Proceedings of the royal society, 279: 4811 – 4816.

Check-list of the Bulgarian freshwater snails (Mollusca, Gastropoda)

Dilian Georgiev

Classis Gastropoda Cuvier 1795

Ordo Neritopsina Cox & Knight 1960

Familia Neritidae Lamarck 1809

Theodoxus transversalis (C. Pfeiffer 1828)

Theodoxus transversalisphoto: G. Vasileva

Theodoxus transversalis (Bulgaria)
photo: G. Vasileva

Theodoxus fluviatilis (Linnaeus 1758)

Theodoxus fluviatilisPhoto: G. Vasileva

Theodoxus danubialis (C. Pfeiffer 1828)

Theodoxus danubialis

Theodoxus pallasi Linholm 1924

Ordo Architaenioglossa Haller 1890

Familia Viviparidae J. E. Gray 1847 (1883)

Subfamilia Viviparinae J. E. Gray 1847 (1833)

Viviparus acerosus (Bourguignat 1862)

Viviparus acerosus (Bourguignat 1862) (Bulgaria) Photo: D. Georgiev

Viviparus acerosus (Bourguignat 1862) (Bulgaria)
Photo: D. Georgiev

Viviparus acerosus (Bourguignat 1862) Photo: D.Georgiev

Viviparus acerosus (Bourguignat 1862)
Photo: D.Georgiev

Viviparus contectus (Millet 1813)

Viviparus viviparus (Linnaeus 1758)

Ordo Neotaenioglossa Haller 1892

Familia Melanopsidae H. & A. Adams 1854

Subfamilia Melanopsinae H. & A. Adams 1854

Melanopsis parreyssi Philippi 1847

Genus Esperiana Bourguignat 1877

Esperiana (Esperiana) esperi (A. Férussac 1823)

Esperiana esperi (A. Férussac 1823) (Bulgaria) Photo: D.Georgiev

Esperiana esperi (A. Férussac 1823) (Bulgaria)
Photo: D.Georgiev

Esperiana (Microcolpia) daudebartii (Prevost 1821)

Esperiana daudebartii (Prevost 1821) (Bulgaria) Photo: D. Georgiev

Esperiana daudebartii (Prevost 1821) (Bulgaria)
Photo: D. Georgiev

Holandriana holandrii (C. Pfeiffer 1828)

Holandriana holandrii (C. Pfeiffer 1828) (Bulgaria) Photo: D. Georgiev

Holandriana holandrii (C. Pfeiffer 1828) (Bulgaria)
Photo: D. Georgiev

Familia Pyrgulidae Brusina 1881

Subfamilia Pyrgulinae Saurin 1959

Turricaspia (Laevicaspia) lincta (Milaschewitch 1908)

Turricaspia (Clessiniola) variabilis (Eichwald 1838)

Familia Bithyniidae Troschel 1857

Bithynia (Bithynia) tentaculata (Linnaeus 1758)

Bythinia (Bithynia) danubialis Glöer & Georgiev 2012

Bythinia (Codiella ) rumelica Wohlberedt 1911

Familia Hydrobiidae Troschel 1857

Subfamilia Tateinae Thiele 1925

Potamopyrgus antipodarum (J. E. Gray 1843)

Subfamilia Belgrandiinae De Stefani 1877

Belgrandiella hessei A. Wagner 1927

Belgrandiella angelovi Pintér 1968

Belgrandiella angelovi Pintér 1968 (Bulgaria) Photo: D. Georgiev

Belgrandiella angelovi Pintér 1968 (Bulgaria)
Photo: D. Georgiev

Belgrandiella pussila Angelov 1959

Belgrandiella bulgarica Angelov 1972

Belgrandiella bureschi Angelov 1976

Belgrandiella zagoraensis Glöer & Georgiev 2009

Belgrandiella dobrostanica Glöer & Georgiev 2009

Belgrandiella bachkovoensis Glöer & Georgiev 2009

Belgrandiella pandurskii Georgiev 2011

Belgrandiella stanimirae Georgiev 2011

Belgrandiella maarensis Georgiev 2013

Belgrandiella hubenovi Georgiev 2013

Pontobelgrandiella nitida (Angelov 1972)

Pontobelgrandiella tanevi Georgiev 2013

Bythiospeum bureschi (A. Wagner 1927)

Bythiospeum simovi Georgiev 2013

Bythiospeum kolevi Georgiev 2013

Bythiospeum stoyanovi Georgiev 2013

Bythiospeum devetakium Glöer & Georgiev 2013

Bythiospeum pandurskii Georgiev 2012

Bythiospeum dourdeni Georgiev 2012

Bythiospeum jazzi Georgiev & Glöer 2013

Bythiospeum bechevi Georgiev & Glöer 2013

Balkanospeum schniebsae (Georgiev 2011)

Devetakia krushunica Georgiev & Glöer 2011

Devetakia pandurskii Georgiev & Glöer 2011

Devetakia mandrica Georgiev 2012

Cavernisa zaschevi (Angelov 1959)

Iglica acicularis Angelov 1959

Hauffenia lucidula (Angelov 1967)

Insignia macrostoma Angelov 1972

Plagigeyeria procerula (Angelov 1965)

Radomaniola bulgarica Glöer & Georgiev 2009

Radomaniola rhodopensis Glöer & Georgiev 2009

Radomaniola strandzhica Glöer & Georgiev 2013

Grossuana codreanui (Grossu 1946)

Grossuana thracica Glöer & Georgiev 2009

Grossuana angeltsekovi Glöer & Georgiev 2009

Grossuana radostinae Georgiev 2012

Grossuana aytosensis Georgiev 2012

Grossuana slavyanica Glöer & Georgiev 2013

Grossuana derventica Glöer & Georgiev 2013

Gloeria bulgarica Georgiev, Dedov & Varadinova 2012

Strandzhia bythinellopenia Glöer & Georgiev 2013

Balkanica yankovi Georgiev 2011

Balkanica yankovi Georgiev 2011 (Bulgaria) Photo: D. Georgiev

Balkanica yankovi Georgiev 2011 (Bulgaria)
Photo: D. Georgiev

Subfamilia Amnicolinae Tryon 1862

Bythinella hansboetersi Glöer & Pešić 2006

Bythinella markovi Glöer & Georgiev 2009

Bythinella srednogorica Glöer & Georgiev 2009

Bythinella ravnogorica Glöer & Georgiev 2009

Bythinella walkeri Glöer & Georgiev 2009

Bythinella gloeeri Georgiev 2009

Bythinella stoychevae Georgiev 2011

Bythinella aneliae Georgiev & Stoycheva 2011

Bythinella valkanovi Glöer & Georgiev 2011

Bythinella smolyanica Glöer & Georgiev 2011

Bythinella elenae Glöer & Georgiev 2011

Bythinella dedovi Glöer & Georgiev 2011

Bythinella izvorica Glöer & Georgiev 2011

Bythinella margritae Glöer & Georgiev 2011

Bythinella kleptuzica Glöer & Georgiev 2011

Bythinella rhodopensis Glöer & Georgiev 2011

Bythinella dierckingi Glöer & Georgiev 2011

Bythinella slaveyae Glöer & Georgiev 2011

Bythinella angelovi Glöer & Georgiev 2011

Bythinella rilaensis Glöer & Georgiev 2013

Subfamilia Hydrobiinae Troschel 1857

Hydrobia acuta Draparnaud 1805

Subfamilia Lithoglyphinae Troschel 1857

Lithoglyphus naticoides (C. Pfeiffer 1828)

Lithoglyphus pyramidatus v. Mollendorf 1873

Ordo Ectobranchia P. Fischer 1884

Familia Valvatidae J. E. Gray 1840

Valvata (Valvata) cristata O.F. Müller 1774

Valvata (Tropidina) macrostoma (Mörch 1864)

Valvata (Cincinna) piscinalis (O. F. Müller 1774)

Valvata (Cincinna) piscinalis (O. F. Müller 1774) (Bulgaria) Photo: D. Georgiev

Valvata (Cincinna) piscinalis (O. F. Müller 1774) (Bulgaria)
Photo: D. Georgiev

Borysthenia naticina (Menke 1845)

Ordo Pulmonata Cuvier In Blainville 1814

Subordo Basommatophora Keferstein 1864

Familia Acroloxidae Thiele 1931

Acroloxus lacustris (Linnaeus 1758)

Familia Lymnaeidae Rafinesque 1815

Subfamilia Lymnaeinae Rafinesque 1815

Galba truncatula (O. F. Müller 1774)

Galba truncatula (O. F. Müller 1774) (Bulgaria) Photo: D. Georgiev

Galba truncatula (O. F. Müller 1774) (Bulgaria)
Photo: D. Georgiev

Galba truncatula (O. F. Müller 1774) Photo: D. Georgiev

Galba truncatula (O. F. Müller 1774)
Photo: D. Georgiev

Stagnicola palustris (O. F. Müller 1774)

Stagnicola corvus (Gmelin 1791)

Stagnicola turricula (Held 1836)

Stagnicola montenegrinus Glöer & Pešić 2009

Stagnicola montenegrinus Glöer & Pešić 2009 (Bulgaria) Photo: D. Georgiev

Stagnicola montenegrinus Glöer & Pešić 2009 (Bulgaria)
Photo: D. Georgiev

Radix auricularia (Linnaeus 1758)

Radix auricularia (Linnaeus 1758) (Tundzha river, Shanovo) Photo: D. Georgiev

Radix auricularia (Linnaeus 1758) (Tundzha river, Shanovo)
Photo: D. Georgiev

Radix auricularia (Linnaeus 1758) Photo: D. Georgiev

Radix auricularia (Linnaeus 1758)
Photo: D. Georgiev

Radix labiata (Rossmässler 1835)

Radix balthica (Linnaeus 1758)

Radix lagotis (Schrank 1803)

Radix lagotis (Schrank 1803) (Dragoman) Photo: D. Georgiev

Radix lagotis (Schrank 1803) (Dragoman)
Photo: D. Georgiev

Myxas glutinosa (O. F. Müller 1774)

Lymnaea stagnalis (Linnaeus 1758)

Familia Physidae Fitzinger 1833

Subfamilia Physinae Fitzinger 1833

Physa fontinalis (Linnaeus 1758)

Physella (Costatella) acuta (Draparnaud 1805)

Physella_1_Bezden

Physella (Costatella) acuta (Draparnaud 1805) (vill. Bezden)
Photo: D. Georgiev

Subfamilia Aplexinae Starobogatov 1967

Aplexa hypnorum (Linnaeus 1758)

Familia Planorbidae Rafinesque 1815

Subfamilia Bulininae P. Fischer & Crosse 1880

Planorbarius corneus (Linnaeus 1758)

Subfamilia Planorbinae Rafinesque 1815

Planorbis planorbis (Linnaeus 1758)

Planorbis planorbis (Linnaeus 1758) (Bulgaria, Kovach) Photo: D. Georgiev

Planorbis planorbis (Linnaeus 1758) (Bulgaria, Kovach)
Photo: D. Georgiev

Planorbis carinatus O. F. Müller 1774

Anisus (Anisus) spirorbis (Linnaeus 1758)

Anisus (Anisus) leucostoma (Millet 1813)

Anisus (Anisus) septemgyratus (Rossmässler 1835)

Anisus (Disculifer) vortex (Linnaeus 1758)

Anisus (Disculifer) vorticulus (Troschel 1834)

Bathyomphalus contortus (Linnaeus 1758)

Gyraulus (Gyraulus) albus (O. F. Müller 1774)

Gyraulus albus (O. F. Müller 1774) (Bulgaria) Photo: D. Georgiev

Gyraulus albus (O. F. Müller 1774) (Bulgaria)
Photo: D. Georgiev

Gyraulus (Torquis) laevis (Alder 1838)

Gyraulus (Armiger) crista (Linnaeus 1758)

Gyraulus (Lamorbis) piscinarum Bourguignat 1852

Hippeutis complanatus (Linnaeus 1758)

Hippeutis complanatus (Linnaeus 1758) Photo: D. Georgiev

Hippeutis complanatus (Linnaeus 1758)
Photo: D. Georgiev

Segmentina nitida (O. F. Müller 1774)

Familia Ferrissiidae Walker 1917

 Ferrissia fragilis (Tryon 1863)

Familia Ancylidae Rafinesque 1815

Ancylus fluviatilis O. F. Müller 1774

Ancylus fluviatilis O. F. Müller 1774 (Koralovo) Photo: D. Georgiev

Ancylus fluviatilis O. F. Müller 1774 (Koralovo)
Photo: D. Georgiev

Ancylus recurvus Martens, 1873