Охлювите като хит в козметиката и при хранителните добавки

Част I.

Защо козметиката и хранителните добавки от охлюви действат?

Ивайло Дедов

Всички сме виждали охлюви и може би заради това считаме, че е съвсем в реда на нещата тези животинки неуморно да пълзят “проснати в цялата си дължина”. Може и да е съвсем естествено, но само по себе си оцеляването на тези “лежерни” организми е цяло чудо. Като оставим настрана малкия им набор от защитни приспособления и многобройните хищници, които с удоволствие биха похапнали бавноподвижните “високо-белтъчни” хапки, практически без никакъв риск за себе си, то остават поне още два много сериозни проблема.

Първо: предвижвайки се върху немалка площ от мекото си тяло, охлювът е изложен на постоянен риск от по-големи или по-малки наранявания. На практика това не се случва, дори когато животните пързят върху много остри камъни, начупени стъкла и т.н. Защо?

Второ: живеейки непосредствено върху субстрата (почва, листна пустилка и т.н.) охлювите са обект на непрестанна атака от многобройни болестотворни бактерии, които имат достъп не само до повърхноста на мекотелите, но и до телесната им празнина (и дихателният, и половият отвори са разположени в непосредствена близост до субстрата). Масова смъртност обаче няма, а животните си живеят чудесно с “неудобството” да бъдат лесна мишена на бактериите. Защо?

Cornu aspersum снимка: интернет

Cornu aspersum
снимка: интернет

Тайната се крие в качествата на чудодейната слуз, която е богата на биологично активни вещества с мощни регенеративни и бактерицидни свойства, а именно неголеми белтъко-въглехидратни молекули (гликопептиди и пептидгликани). Въглехидратната компонента осигурява по-висока термоустойчивост на тези активни субстанции в сравнение с чистия белтък. В този смисъл легендата, че само поглъщането на живи (!) охлюви лекува заболявания на стомашно-чревния тракт е опасен мит, който може да доведе до тежки бактериални инфекции. От друга страна малкият размер на молекулите подпомага тяхната високата проникваща способност и допълнително усилва лечебния им ефект.

Оказва се, че освен активните съставки в слузта, охлювите са източник на още цял набор от “чудодейни” компоненти, които имат приложение в най-разнообразни области на човешкото здраве и красота. По-долу ще направим опит да обобщим накратко областите, в които охлювите намират приложение:

1. лекарства и хранителни добавки за храносмилателната система – различни лекарства и хранителни добавки са разработени на основата на активни компоненти, получени от охлювите (слизести вещества, глико-пептиди, ензими, гликани, др.). България също дава своя принос в тази насока. През 1971 г. разградски лекар, създател на Център за рехабилитация и лечение на болестите на обмяната на веществата – Лозница, на ІІІ-то Вътрешно отделение към Разградската болница, създава лекарството „Мукостабил” на базата на българския градински охлюв. Лекарството е много добре прието на пазара и показва отлични резултати. Днес имаме нов превъзходен български продукт: “Снейл Еликсир”.

2. козметиката, съдържаща екстракти от охлюви, е цяла огромна тема, на която ще посветим отделна статия;

3. антимикробни препарати – с радост можем да кажем, че антимикробните свойства на компоненти от охлюви са изследвани и доказани от екип на БАН, Институт по органична химия. Логична следваща стъпка е разработването на препарати за широка употреба. Доказано е, че те действат добре при:

  • стафилококови инфекции (кожни инфекции, инфектиране на рани, пневмонии, мастити, флебити, менингити, инфекции на пикочните пътища, хранителни отравяния);
  • при болестотворни щамове на Escherichia coli (разстройство с отделяне на кръв, бъбречни увреждания);
  • инфекции по отделителната система, дегенеративни възпалителни процеси, артрит, сепсис и инфекции на вътрешните органи, причинени от Klebsiella pneumonia.

4. антипаразитни препарати – още едно достижение на българската наука, което предстои да бъде внедрено в практиката. На основата на дихателения пигмент на охлювите – хемоцианин (сложна органична структура – с активен център от Cu++) е разработен препарат с доказан антипаразитен ефект при трихинелоза (нематодна зооноза, причинена от тъканен паразит от род Trichinella).

5. Други потенциални приложения на охлювите и други мекотели, техни тъкани или метаболити, разработени от български или чуждестранни учени или такива, които се намират в идейна фаза на разработка

  • лечение на инфекции на горните дихателни пътища – ефектът е познат от векове, понастоящем се предлага италиански продукт за пиене с такъв лечебен ефект;
  • обща имунна стимулация – хемоцианините от охлюви имат мощно имуностимулиращо и укрепващо действие. Този ефект се използва при препаратите с анти-трихинелозно действие, но може да бъде приложен и при направата на хранителна добавка на основата на кръвните пигменти и свободни аминокиселини, изолирани от охлюви;
  • антивирусен ефект – във връзка със стимулирането на имунната система, хемоцианините проявяват и умерен антивирусен ефект;
  • антитуморен ефект – вещества, получени от охлювите имат силно антитуморно действие. Понастоящем е известно, че те повлияват много добре:
    • рак на пикочните пътища – на пазара е познат препарата “Имукотел”, германска разработка на основата на хемоцианини от калифорнийска мида. Хемоцианинът при сухоземните охлюви се очаква да има още по-добро действие;
    • рак на гърдата – разработка на английски учени на основата на “захар”, произведена от половата жлеза на охлюви от род Helix. Препарат с диагностична цел “Galnac”.

6. хепатопанкреасът на охлювите продуцира комплекс от (неизцяло проучени) ензими, общо наречени “хеликази”, които са мощно имунобиологично средство срещу тенанус, клостридии, газова гангрена, Echerichia coli.

7. белтъчната жлеза на охлювите изработва лактин, вещество с антимикробно действие. На тази база се разработва “елиминираща ваксина”, която действа като истинска ваксина, подобно на антитетановия серум;

8. екстракт от неврони на охлюва C. aspersum, които са с много големи размери, се ползват за терапевтични опити върху пациенти с дегенеративни промени в мозъкар напр. Алцхаймер.

pic

***

Очаквайте още: На кои български продукти от охлюви повярва “Невероятните Мекотели” и защо. Представяне на продуктите и техните качества.

Екипът на https://bgmollusca.wordpress.com изказва благодарност на научен екип към Института по органична химия, БАН, разработил тези уникални продукти, за съдействието и предоставената информация.

За поръчка на продукти от охлюви (регенериращ гел за кожа – рани, стрии, бръчки; добавка при стомашни проблеми и добавка за стави) пишете на e-mail адрес: mekoteli@gmail.com

Хранителни качества на охлювите и микрофлора на техния интестинален тракт

Петя Христова, Ивайло Дедов, Здравка Колева и Пенка Мончева

Хранителните качествата на охлювите са известни от древността, като през последните десетилетия охлювeното месо увеличава своя дял в производството и пазара на деликатесни продукти. Преди около десетина години, според данни на ЕС, пазарът на охлюви в Европа възлиза на 35 хил. тона годишно, като от тогава той непрекъснато нараства (Marketbriefonsnails, ITC, EC, 1993). Мекотелите и в часност охлювите са част от налагащата се нова култура на хранене на хора, стремящи се към здравословен и пълноценен начин на живот. До момента охлювеното месо присъства слабо на българския пазар, но се очаква това постепенно да се промени. Под влияние на традициите в някои европейски страни и оптимистичните резултати от проучванията върху превъзходните качествата на това месо, очаква се охлювите да заемат все по-значимо място в храненето на българите. Ето защо познаването на хранителните качества на охлювеното месо, както и на определящите ги фактори е необходимо както за производители, така и за потребители.

Прибори за ядене на охлюви

Прибори за ядене на охлюви
Снимка: интернет

Малко история

Останки от охлюви, служили за храна, са намерени в много праисторически жилища в Европа и по света. У нас обработвани черупки от Helix (IV хилядолетие пр.н. е.), са открити и запазени в Ягодинската пещера (Западни Родопи), както и при разкопки на много древни селища из цяла България. Повечето хора смятат, че използването на охлювите като храна е наложено в Европа от французите, но това е неточно. Макар днес Франция да е най-големият консуматор на охлювено месо, за откриватели на този деликатес се считат италианците, или по-скоро техните предци в Римската империя. Като деликатес и лекaрство охлювите са споменавани още от Хипократ (460г. пр.н.е.), Аристотел (384г. пр.н.е.), Плиний Стари (I в.), както и от знаменития римски готвач Марк Гавий Апиций (I в.).

 

Черупки от Helix в огнище във входа на Ягодинската пещера, Западните РодопиСнимка: И. Дедов

Черупки от Helix в огнище във входа на Ягодинската пещера, Западни Родопи
Снимка: И. Дедов

Охлювите

Днес в Европа за храна се използват основно три вида охлюви – Helix lucorum (кафяв градински или турски охлюв), Helix pomatia(лозов охлюв) и Cornu aspersum (петнист или сив охлюв). От тези видове най-предпочитан е C. aspersum, който в много страни се отглежда култивирано, а в границите на естествения му ареал (Средиземноморието) се събира и от природата. Това е сравнително сухоустойчив, топлолюбив и по-слабо калцифилен вид, който в природна среда се храни предимно със зелени растения. H. pomatiaе вид, който се събира от природата, но се правят опити и за култивиране. В Северна и Централна Европа обитава равнини и полупланински местообитания, докато в Южна Европа предпочита алпийски и субалпийски райони. H. pomatiaе най-силно калцифилният и студоустойчив представител на споменатите по-горе видове. Месото му е светло и особено ценено като деликатес във Франция. H. lucorumе еврибионтен вид, който издържа високи нива на антропогенна преса, храни се както със зелени растения, така и с гнила растителна маса, корени, гъби и др. Месото му е тъмно и слабо ценено от потребителите, поради което липсва интерес за фермерското му отглеждане. Всички количества от този вид, предлагани на пазара, се събират от природата.

 

Високо качествен хранителен продукт

Както стана вече дума, месото на сухоземните охлюви, използвани за храна, има висока хранителна стойност. При C. aspersum съдържанието на протеини е по-високо от това на рибата и се доближава до говеждото и пилешкото месо, докато съдържанието на мазнини е в пъти по-ниско (Табл.1). Енергийната стойност на месото от охлюви е около 67-81 kcal/l00g, което е много по-ниско, отколкото при другите меса или риба, което го прави алтернативна здравословна и диетична храна (Griglione, 1990).

 

Табл. 1. Съотношение на хранителните вещества в % при различните видове меса (по Griglione 1990г.)

Храна

Вода

Протеини

Мазнини

Калории

1

Говеждо месо

62.8

18.8

15.4

214.0

2

Пилешко месо

68.7

19.1

11.0

175.0

3

Риба

81.5

15.9

2.6

82.0

4

H. pomatia

84.9

13.4

1.7

67.0

5

C. aspersum

82.3

16.3

1.4

66.7

 

В месото от охлюви са установени 19 вида аминокиселини, като най-голям е делът на глутаминовата киселина – 17.25% (Griglione, 1990). Значително е и процентното съдържание на аргинин, аспаргин, глицин, лизин, левцин, пролин, аланин, треонин (Табл.2.) Глутаминовата киселина е една от двайсетте аминокоселини, които влизат в състава на човешките белтъци. Тяиграе важна роля за правилното функциониране на клетките, както и незаменима роля на стимулиращ невромедиатор в мозъка.Глутаминът доставя азот за синтезата на аргинин, пурини, пиримидини, нуклеотиди, глутатион и таурин (като последните две съединения са важни антиоксиданти) и транспортира аминния азот до интестиналния тракт. Тази аминокиселина е основна за синтезата на пролин, който изгражда основната съединителна тъкан в организма – колагена (D`Souza аndPowell –Tuck,2004).

 

Табл. 2. Съдържание на аминокиселини в месо от охлюви (по Griglione 1990г.)

Аминокиселина

%

Аминокиселина

%

Глутаминова киселина

Аргинин

Аспаргинова киселина

Глицин

Лизин

Левцин

Пролин

Аланин

Треонин

Терин

17.25

9.34

8.47

7.30

6.36

5.44

5.21

5.15

5.15

4.41

Валин

Изолевцин

Тирозин

Фенилаланин

Хидроксипролин

Таурин

Цистин

Цистидин

Метионин

4.04

3.30

3.30

3.17

3.04

3.00

2.91

1.69

1.43

 

Друга аминокиселина с ключова роля е аргининът. Тя участва в клетъчното делене, скъсява времето за заздравяване на рани и е особено важна при фрактури на костите. Ускорява изхвърлянето на токсичния амоняк от организма. Установено е, че аргининът подобрява имунната функция и стимулира синтезата на растежни хормони и натрупването на мускулна маса, потиска натрупването на мазнини и намалява риска от сърдечни заболявания. Прекурсор е в синтезата на азотен оксид и подпомага понижаването на кръвното налягане(Yeoetal. 2008).

Аминокиселината лизин влиза в състава практически на всички белтъци и е необходима за растежа, възстановяването на тъканите, образуването на антитела, хормони, ензими и албумини. Лизинът има противовирусно действие и често се препоръчва при лечение на вирусни заболявания да се комбинира с витамин С и биофлавоноиди. Участва също в синтезата на колагена и се прилага през регенеративния период след операции и спортни травми. Лизинът подобрява усвояването на калция в кръвта и транспорта му в костната система, поради което може да бъде неотменна част от програмите за лечение и профилактика на остеопороза. Недостигът на лизин се отразява неблагоприятно върху синтезата на белтъци, което води до лесна уморяемост, липса на апетит, забавен растеж и намаляване на телесната маса, неспособност за концентрация, раздразнителност, кръвоизливи, анемии и други отклонения (Kloosterman, 2010). Все по-често се използва синтетичен лизин и левцин за обогатяване на фуражи, хранителни продукти и добавки, което успешно може да бъде избегнато при редовно консумиране на богати на тези аминокиселини природни храни като охлювеното месо.

Голяма част от мастните киселини в охлювите са от групата на есенциалните, ненаситени киселини, които не могат да се синтезират в човешкия организъм (линоловаОмега-6, линоленоваОмега-3). Изследванията показват, че 75% от общото количество мастни киселини в охлювите са ненаситени, като 57%-60% от тях са полиненаситени и едва 15,5% – мононенаситени. Тези киселини благоприятстват клетъчната комуникация и протичането на ключови метаболитни процеси, като напр. отделянето на холестерола по жлъчен път. За сравнение може да се посочи, че важните полиненаситени мастни киселини в говеждото месо са едва 5%, което го прави значително по-малко здравословно. Наситените (или лошите) мастни киселини са едва 23-25% от общото им количество в месото на охлювите(LanzmanPetitthoryD., 2001).

В сухото вещество на охлювеното месо присъстват редица химични елементи като никел, мед, кобалт, алуминий, бор и манган, които са важни за функционирането на много ензими. Известно е, че в 100 g месо се съдържат 2.5 g цинк, необходим при храненето на бременни, кърмачки и възрастни хора, 10 пъти повече калций, отколкото в традиционните меса, 29.3 mg мед и 14.0 mg желязо (Gallo, 1985; Griglione, 1990). Голямото количество желязо прави това месо важен източник на този елемент и подходяща храна при хора, страдащи от анемии.

Във Франция за храна се използват и яйцата на охлювите, които съперничат по качество на „черния хайвер” от есетровите риби. Те са богати на белтъчини, съдържат незначителен процент мазнини и са много калорични (Таб. 3). Яйцата на C. aspersum съдържат много ценни за човешкия организъм химични елементи, като калций, азот, фосфор, мед, цинк, желязо и др. (Ros, 1990).

 

Табл. 3 Съдържание на хранителните вещества в яйца наHelixaspersa (по Pos 1990г.)

Вид на веществото

%

Сухо вещество

Скорбяла

Разтворими карбохидрати

Мазнини

Суров протеин

Енергия

15.60

0.00

0.00

0.01

24.31

507 Kcal/kg пресни яйца

 

Уникално лекарство

Медицинското приложение на сухоземните охлюви при лечението на гастрит, язва и други болести на стомашно-чревния тракт е известно на човека много отдавна (Figuier, 1840; BaronBarthelemy, 1855; OnceauxandFontaine, 1933, Monceaux, 1933). Поради доказания лечебен ефект и днес месото и/или слузта на тези мекотели са често срещан компонент на много лекарства и хранителни добавки за лечение на стомашно-чревни болести. Освен за стомах, народната медицина използва охлювите и при болести на гърлото, бронхити, кожни проблеми, при диагностика на туморни образувания и други (Charroppin, 1983; Ponsetal., 1999; Dweketal., 2001).Консумирането на месо от охлюви помага при лечение на анемии, причинени от липса на желязо в храната.Ниското ниво на натрий и холестерол (70mg/100) и високото ниво на калий позволява използването на охлювите при лечение на атеросклероза и високо кръвно налягане. Месото на охлювите се препоръчва като част от диетата на пациенти с диабет. Изследвания върху слузта от охлюви установяват наличие на бактериостатична субстанция, която се използва за изготвяне на лекарства против астма, туберкулоза и препарати, спомагащи зарастването на рани.

Интестиналната микрофлора и качеството на месото

Получаването на качествено месо от охлюви обаче е тясно свързано с пълноценното им хранене при тяхното отглеждане. Те лесно отлагат в месото и в панкреаса си много от приетите вещества. При определени условия това дава възможност, чрез храненето на охлювите, за положително манипулиране по посока на получаване на по-атрактивен пазарен продукт. От друга страна неправилното хранене може да доведе до замърсяване и влошаване на качествата на месото.

Специфичните качества на охлювеното месо се определят от два тясно свързани фактора –от една страна от състава и качеството на използваните фуражи, а от другаот дейността наинтестинална микрофлора.

Интестиналната микрофлора има важни функции в развитието на храносмилателната и имунната система на гостоприемника, благоприятства усвояването на хранителните вещества, неутрализира някои фуражни токсини, като създава в червата среда, в която анти-хранителните фактори и токсини са сведени до минимум. Затова изборът на фуражи и свежа растителна храна трябва да е съобразен с ферментационния потенциал на чревната микрофлора. Следователно, познаването на чревната микрофлора и ролята й в храносмилателния процес на охлювите е важно и необходимо условие за правилното им хранене по време на тяхното интензивно отглеждане и получаването на качествен краен продукт.

Култивирано отглежданите сухоземни охлюви се хранят с пресни зелени растения и фураж и заедно с други почвени безгръбначни животни участват в разлагането на листната маса (IglesiasandCastillejo, 1999; Chevalieretal., 2003; Hatziioannouetal., 1994). Охлювите от семейство Helicidaeактивно разграждат някои полизахариди – нативна целулоза, ламинаран и манан, и по-слабо хидролизират други – скорбяла, пулулан, α-глюкозиди, ксилан и β-ксилозиди (MyersandNorthcote, 1958; CharrierandRouland, 1992; FlariandCharrier, 1992). За това е необходимо голямо количество ензими (полизахаридни деполимерази и гликозид-хидролази), които охлювите си осигуряват благодарение на функционирането на техните храносмилателни жлези, а също така и от активността на интестиналната микрофлора (Davidson, 1976; CharrierandDaguzan, 1980). Изключителната способност на пулмонатите да разграждат растителните фибри често е обяснявана с метаболитната активност на чревната микрофлора (CharrierandDaguzan, 1990).

Изучаването на бактериалната флора на интестиналния тракт на сухоземните охлюви започва в края на 80-те години на миналия век. Микробиологични анализи на охлюви от видовете H.pomatiaи C.aspersumдават информация за видовото разнообразие на бактериите в това специфично местообитание. Изследването на чревната микрофлора при повечето анализи е насочено не само към идентифициране на основните видове микроорганизми, но и към изясняване на тяхната роля в смилането на храната. Някои автори предполагат, че интестиналната микрофлора играе важна роля в разграждането на хитина и разтворимата целобиоза (Leseletal., 1990, Brendelberger, 1997; Charrieretal., 1998), като по-този начин осигуряват достъпни за гостоприемника хранителни вещества. Други допускат, че бактериите са временни (транзитиращи) популации, способни да влизат във взаимодействие с охлювите и да неутрализират почвените замърсители (Simkiss, 1985). Екологичните характеристики на интестиналния тракт на охлювите (рН, О2) показват, че рН на вътрешната среда варира в широки граници – от кисели през неутрални до алкални стойности. Повечето данни за микрофлората на охлювите се отнасят предимно за аеробните или факултативно анаеробните култивируеми бактерии, които са изолирани от смесени екстракти от храносмилателните жлези и червата. Основното разграждане на полизахаридите се осъществява в предната (проксимална) част на тракта, откъдето са изолирани предимно аеробни бактерии в концентрация 1.3х106CFU/g-1 тъкан. Бактериалната плътност в дисталния дял на тракта е по-висока (2х108CFU/g-1 тъкан) както при хранени, така и при гладували охлюви (Charrieretal., 1998).

Първоначално се е смятало, че само няколко микробни вида обитават храносмилателния тракт на охлювите. Изучаването на доминиращите култивируеми бактерии в техния чревен тракт разкрива като „актуални резиденти” главно представители на род Enterobacter и род Enterococcus(Leseletal., 1990; WatkinsandSimkiss, 1990;Charrieretal.,1998). От ентерококите най-често е изолиран видътEnterococcus сasseliflavus, като се смята, че това е преобладаващият вид в C. aspersum (Charrieretal., 1998). По-ранни изследвания на Mulleretal. (1996) посочват представителите на родовете ButiauxellaиKluyveraкато доминиращии се допуска, че това е тяхното естествено местообитание. Щамове на родовете Citrobacter, Klebsiella, Staphylococcus и Vibrio също са изолирани от червата на охлюви, но авторите считат, че това са случайни транзитни микроорганизми. Задълбочени изследвания на Charrieretal. (2006) с молекулно-генетични методи доказват, че в интестиналния тракт на C.aspersum и H. pomatiaприсъстват представители от два субклона: γПротеобактерии и Фирмикутни бактерии. Всички култивируеми Протеобактерии са от семейство Enterobacteriaceae, тъй като са идентифицирани представители на родовете Buttiauxella, Citrobacter, Enterobacter, Kluyvera, Obesumbacterium, Raoultella. От род Buttiauxella са изолирани два щама на видовете B. agrestisиB. noackiae, които са описани като патогени по охлювите и се свързват с някои инфекции при човека. Психрофилната им природа и участието им в трасформацията на хитина, мелибиозата и арабиногалактана обясняват присъствието им в интестиналния тракт на охлювите. Представителите на род Citrobacter използват единствено цитрата като източник на въглерод и имат повишена способност да акумулират тежки метали (уран) чрез фосфат-свързващи комплекси. Някои видове са описани като опортюнистични патогени. Изолираният от охлювите щам на C. gillenii обаче може да разгражда целобиозата, малтозата и глицерола, като няма данни да е патогенен. Повечето видове от род Enterobacterсе считат за опортюнистични патогени и предизвикват заболявания само при определени случаи. Най-често от червата на охлювите е изолиран видът E. amnigenus, който е с неизяснена патогенност. Ентеробактериите обитават кожата на човека, растенията, водата, почвата и могат да бъдат изолирани от интестиналния тракт на хора и животни. Способността им да хидролизират целобиозата, малтозата, мелибиозата и рафинозата определя ясно тяхното място в метаболитната верига на охлювите.Представителите на род Kluyvera също са широко разпространени в природата и попадат чрез храната в червата на охлювите. Тази група бактерии могат да разграждат всички олигомери и полиоли (с изключение на пектина) и са известни като опортюнистични патогени, които в рядки случаи причиняват уринарни инфекции. Изолираният от охлювите щам на вида Obesumbacteriumрroteus е най-известният контаминант при производството на пиво. Този микроорганизъм може да се развива в широк диапазон на рН (от 4.4 до 9.0), да потиска алкохолната ферментация и е отговорен за повишаване нивото на диметилсулфида и диацетила в средата. Отделя ароматни вещества с мирис на плодове.Представителите на род Raoultella са широко разпространени в природата и могат да бъдат изолирани от растения, почва и вода. Изолираният от охлювите вид R.terrigena се развива при температура 10оС, може да усвоява пектин, ксилан, пулулан за 24 часа и няма данни да е патогенен.

Фирмикутните бактерии в червата на охлювите са представени от родовете Enterococcus, Lactococcus и Clostridium. Ентерококите са млечнокисели бактерии, които са известни като коменсали в гастроинтестиналния тракт на човека и животните. От червата на охлювите са изолирани видовете E. casseliflavus, E. raffinosus, E. faecalis и E. faecium. Доминиращият вид E. сasseliflavus е изолиран и от други безгръбначни и вероятно неговото присъствие зависи от физичните и химични характеристики на гостоприемника, от способността му да синтезира инхибиторни молекули като бактериоцините и неговата конкурентноспособност в сравнение с другите млечнокисели бактерии. В редки случаи, E. casseliflavus е посочван в литературата като опортюнистичен патоген, който може да взаимодейства с други ентерококи при вътреболнични инфекции (Papasetal., 2004). Освен ентерококи, от групата на млечнокиселите бактери до момента са изолирани и представители на род Lactococcus. Видът L. lactisе установен в повечето изследвани проби. Присъствието на млечнокисели бактерии в интестиналния тракт на охлювите предполага, че те играят важна роля в храносмилането. В червата на охлюви, от които са изолирани лактококи и ентерококи, не се открива патогенниятвид B. agrestis.

Обитателите на хрансмилателния тракт на охлювите притежават редица фенотипни характеристики, които позволяват тяхното развитие в това специфично местообитание и подпомагат оцеляванетона охлювите в периода на хибернация. Голяма част от видовете, като B. agrestis, E. amnigenus, K. intermedia, O. proteusи R. terrigena, са психотрофни (Gavinietal., 1976, 1983, Drancourtetal. 2001, Olssonetal., 2004) и запазват своята активност при много ниски температури (до -9°C) Това вероятно подпомага преживяемостта на охлювите в периода на зимен сън (Nicolaietal., 2005). Подобна е ролята на L. lactis, който притежава повърхностни протеини (HtrA), които са ключов фактор за адаптация при температурен стрес (FoucaudScheunemannandPoquet, 2003). Интестиналните бактерии проявяват някои специфични ензимни активности, които подпомагат усвояването на трудно разградими субстрати. От храносмилателния тракт на охлювите са изолирани няколкощамове на видоветеC. gillenii, B. agrestis, B. noackiaeи E. malodoratus, притежаващи способност да се развиват на среда с хитин.По такъв начин хитинът и неговите производни (хитозаните) биха могли да бъдат лесно достъпен източник на азот както за бактериите, така и за техния гостоприемник. Проучвания върху манан-разграждащите ензими показват, че интестиналната микрофлора продължава хидролизата на целулозата, която е започнала под действието на ендогенните целулази (CharrieretRouland,2001). Наличието на пулуланазни ензими в щамове от видоветеR. terrigenaиЕ. casseliflavus, изолирани от тракта на охлювите, разширява възможностите за хранене на C.aspersum освен със зелена листна маса, така и с храни богати на амилопектин – зърнени култури като царевица, сорго и ориз (Speiser, 2001). Чревните ензими, синтезирани от храносмилателните жлези на охлювите от семейство Helicidae проявяват слаба активност по отношение на арабиногалактан, скорбяла и ксилан (MyersandNorthcote, 1958; CharrierandRouland, 1992; FlariandCharrier, 1992), но не и към пектина. В интестиналния тракт на H. pomatiaобаче са открити щамове, които ферментират арабиногалактана, скорбялата или пектина. Тези данни показват значението на чревните бактерии в разграждането на растителната храна и скорбелните резерви и тяхното пълноценно усвояване от охлювите. Интестиналната микрофлора на охлювите притежава биохимичен потенциал за разграждане на основните растителни компоненти до продукти, достъпни за гостоприемника, използвани за биосинтетични и енергийни нужди.

Бактериите, откривани в чревния тракт на охлювите се срещат във филосферата, почвата, водата или интестиналния тракт на други животни и човека. Вероятно тяхното попадане в храносмилателната система на охлювите е станало възможно чрез приеманата храна, като някои видове трайно са колонизирали това специфично местообитание. С приемането на храната в червата на охлювите обаче могат да попаднат и редица патогенни микроорганизми, които при определени условия са в състояние да изместят нормалната чревна микрофлора. За изясняване на причините, довели до висока смъртност в няколко френски ферми, Kiebretoeetal. (2003) изследват Грам-отрицателната микрофлора от фецес на охлюви в периодите на естивация и хибернация. Установено е наличието на различни патогенни микроорганизми, като 80% от тях са представители на род Aeromonas (A. hydrophila, A. caviae) и са причина за високата смъртност. Спазването на санитарните хигиенни норми и подборът на качествена храна са от съществено значение за поддържането на баланс между всички микроорганизми в червата (eubiosis), което би осигурило добро здравословно състояние на охлювите.

В заключение може да се посочи, че изследванията в тази насока трябва да се разширят, тъй като познаването на интестиналната микрофлора, изясняването на нейната роля в храненето на охлювите е от голяма важност за поддържане на техния здравословен статус, за разработването на методи за стимулиране на полезната микрофлора, както и за правилен подбор на храна при тяхното култивирано отглеждане.

 

Използвана литература:

  1. ГемановА., ПетковП. (2004) Продуктивноохлювъдство, София, 5-12.

  2. Baron-Barthelemy M. (1855) Mémoire sur les Préparations à Base d’Hélicine Admises à l’Exposition Universelle de 1855. Sirop et Bonbons Héliciés. De Bailly, Divry et Cie, Paris.

  3. Brendelberger H. (1997) Bacteria and digestive enzymes in the alimentary tract of Radix peregra (Gastropoda, Lymnaeidae). Limnol Oceanogr 42: 1635-1638.

  4. Charrier M, Daguzan J. (1980) Food consumption: production and energy budget in Helixaspersa Muller (Gastropoda Pulmonata). Ann Nutr Alim 34: 147-166.

  5. Charrier M, C. Roulannd (1992) The digestive glycosidases in the snail Helix aspersa: localization and variations according to the nutritional status. Can J Zool 70: 2234-2241.

  6. Charrier M, Combet-Blanc Y, Ollivier B (1998) Bacterial flora in the gut of Helix aspersa (Gastropoda Pulmonata): evidence for a permanent population with a dominant homolactic intestinal bacterium, Enterococcus casseliflavus. Can J Microbiol 44: 20-27.

  7. Charrier M, Rouland C (2001) Mannan-degrading enzymes purified from the crop of the brown garden snail Helix aspersa Muller (Gastropoda). J Exp Zool 290: 125-135.

  8. Charrier M., G. Fonty, B.Gaillard-Martine, K. Ainouche, G. Andant. (2006) Isolation and characterization of cultivable fermentative bacteria from the intestine of two edible snails, Helix pomatia and Cornu aspersum (Gastropoda: Pulmonata). Biol.Res., 39. 669-681

  9. Charroppin P. J.P, (1983) L’escargot contre la hernie? RHP, 9, 258-215

  10. Chevalier L., Le Coz-Bouhnik M., B.Olivier. (2003) Influence of inorganic compounds on food selection by the brown garden snail Cornu aspersum(Gastropoda: Pulmonata). Malacologie 45, 125-132

  11. Davidson DH (1976) Assimilation efficiencies of slugs on different food materials. Oecologia 26, 267-273.

  12. D`Souza R., J. Powell –Tuck. (2004) Glutamine supplements in the critically ill. J R Soc Med 97, 425–427

  13. DrancourtT M, Bollet C, Carta A, Rousselier P (2001) Phylogenetic analyses of Klebsiella species delineate Klebsiella and Raoultella gen. nov., with description of Raoultella ornithinolytica com. nov., Raoultella terrigena comb. nov. and Raoultella planticola comb. nov. Int J Syst Evol Microbiol., 51, 925-932.

  14. Dwek MV, Ross HA, Streets AJ et al. (2001) Нelix pomatia agglutinin lectinbinding oligosaccharides of aggressive breast cancer. Int J Cancer 2001; 95:79–85.

  15. Figuier O. (1840) Mémoire sur la Composition Chimique des Escargots et sur les Préparations Pharmaceutiques dont ils sont la Base. F. Gelly, Montpellier, 1840.

  16. Foucaud-Scheunemann C, Poquet I (2003) HtrA is a key factor in the response to specific stress conditions in Lactococcus lactis. FEMS Microbiol Lett., 224, 53-59.

  17. Flari V, Charrier M (1992) Contribution to the study of carbohydrases in the digestive tract of the edible snail Helix lucorum (Gastropoda: Pulmonata: Stylommatophora) in relation to its age and its physiological state. Comp Biochem Physiol., 102A, 363-372.

  18. Gavini F, Ferragut C, Leebvre B, Leclerc H (1976) Etude taxonomique d’Enterobacteries appartenant ou apparentees au genre Enterobacter. Ann Microbiol., 127B, 317-335

  19. Griglione N. (199) Lachiocdload` allevamento, Edizione L`infonnatore Agrario, Verona, 1-103

  20. Griglione N. (1992) Winter survival of hibernating Helix pomatia: effect of moisture. Snail farming research, vol. IV, 19-22

  21. Hatziioannou M, Eleutheriadis N, Lazaridou-Dimiitriadou M 1994) Food preferences and dietary overlap by terrestrial snails in Logos Area (Edessa, Macedonia, Northern Greece). J Moll Stud., 60, 331-341

  22. Iglesias J, Castillejo J (1999) Field observations of the land snail Helix aspersa Muller. J Moll Stud 65: 411-423.

  23. Kloosterman H. (2010) USDA National Nutrient Database for Standard Reference. „Essential Amino Acids Search, amaranth“

  24. Kiebre-Toe M.B., E. Borges, F. Maurin, Y. Richard and A. Kodjo (2003) Etude de la flore bactérienne aérobie a Gram négative de l`escargot d`elevage (Helix aspersa). Revue Méd. Vét., 154, 10, 605-610

  25. Lanzman-Petitthory D. (2001) Alpha-linolenic acid and cardiovascular diseases. J Nutr Health Aging, 5, 179–83

  26. Lesel M, Charrier M, Lesel R (1990) Some characteristics of the bacterial flora housed by the brown garden snail Helix aspersa (Gastropoda Pulmonata). Preliminary results. In: Lesel R (ed) Proceedings of the International Symposium on Microbiology in Poecilotherms. Amsterdam: Elsevier Sciences. 149-152.

  27. Market brief on snails. (1993) Overview of the European community, Int. Trade Centre UNCTAD/WTO

  28. Monceaux RH. (1933) Le pouvoir protecteur des mucines et son importance en gastro-entérologie. Arch Mal Appareil Dig, 223, 4a.

  29. Muller HE, Brenner DJ, Fanning GR, Grimont Pad, Kampeer EP (1996) Emended description of Buttiauxella agrestis with recognition of six new species of Buttiauxella and two new species of Kluyvera: Buttiauxella ferragutiae sp. nov., Buttiauxella gaviniae sp.nov., Buttiauxella brennerae nov., Buttiauxella izardii sp. nov., Buttiauxella noackiae sp. nov., Buttiauxella warmboldiae sp. nov., Kluyvera cochleae sp. nov., and Kluyvera georgiana sp. nov. Int J Syst Bacteriol., 46, 50-63.

  30. Myers FL, Northcote DH (1958) A survey of the enzymes from the gastro-intestinal tract of Helix pomatia. J Exp Biol 35: 639-648.

  31. Nicolai A, Vernon P, Lee M, Ansart A, Charrier M (2005) Supercooling ability in two populations of the land snail Helix pomatia (Gastropoda: Helicidae) and ice-nucleating activity of gut bacteria. Cryobiology, 50, 48-57.

  32. Olsson C, Ahrni S, Pettersson B, Molin G (2004) DNA based classification of food associated Enterobacteriaceae previously identified by Biolog GN microplates. Syst Appl Microbiol., 27, 219-228.

  33. Onceaux RH, Fontaine R. (1933) Le mucus gastrique et son rôle protecteur. La Presse Médicale, 46.

  34. Pappas G., E. Liberopoulos, E. Tsianos, M. Elisaf. (2004) Enterococcus casseliflavus bacteremia. Case report and literature review. Journal of Infection, 48, 206–208

  35. Pons F, Koenig M, Michelot R et al. (1999) L’effet bronchorelaxant de l’hélicidine, un extrait d’Hélix pomatia, fait intervenir une libération de prostaglandine E2. Pathol Biol, 47, 73–80.

  36. Quevauviller A, Mainil J, Garcet S. (1953) Le mucus d’Hélix pomatia L. Préparation, composition, propriétés thérapeutiques et pharmacodynamiques. Rev Pathol Gen Comp., 653,1514–38.

  37. Simkiss K (1985) Prokaryote-eukaryote interactions in trace element metabolism. Desulfovibrio sp. in Helix aspersa. Experientia, 41, 1195-1197.

  38. Simkiss K, Watkins B (1990) The influence of gut microorganisms on zinc uptake in Helix aspersa. Environ Pollut., 66, 263-271.

  39. Speiser B (2001) Food and feeding behaviour. In:BARKER GM (ed) The biology of terrestrial molluscs. New York, CAB International Publishing, 259-288.

  40. Yeo TW, Lampah DA, Gitawati R, Tjitra E, Kenangalem E, et al. (2008) Safety Profile of L-Arginine Infusion in Moderately Severe Falciparum Malaria. PLoSONE, 3(6), 2347. doi:10.1371/journal.pone.0002347

 

Черупчестите охлюви като вредители – регулация и контрол

Ivaylo Dedov

В предната статия бяха разгледани голите охлюви, които, в сравнение с черупчестите си събратя, са истинска напаст за културните насаждения. Тук ще видим каква е потенциалната опасност от присъствието и високата численост на организмите, превърнали своята черупка в символ на целия клас коремоноги.

Веднага трябва да се каже, че в България вредите, нанасяни от черупчести охлюви, върху различни по вид насаждения са пренебрежимо малки, а ако има такива, основен виновник е един вид – Helix lucorum. Видовото име “lucorum” означава горски и е дадено от Карл Линей вероятно поради това, че видът е описан първо от гористи райони. Имайки предвид широката толерантност на Helix lucorum към факторите на средата и многообразието на местообитанията му, този превод на български не е коректен. В популярния говор видът е наричан още турски охлюв – име, произтичащо от факта, че е широко разпространен, изкупуван и преработван в Турция. Други използвани имена са “тъмен охлюв” и “кафяв градински охлюв” (понякога с последното наименование погрешно е наричан друг вид – изкуствено отглежданият у нас Cornu aspersum).

Helix lucorum Linnaeus, 1758
Снимка: Гергана Василева

Стандартно височината на черупката на Helix lucorum е 40-47мм, ширината 41-49 мм, навивките са 4 ½ – 5. Екземплярите обикновено имат едри, кълбовидно-куповидни и тъмно-кафяви черупки с една или повече по-светли ивици. Месото също е тъмно-кафяво. Размерите на кафявия градински охлюв силно варират, като обикновено в градска и/или неблагоприятна среда – са по-малки.

Helix lucorum е еврибионт, който обитава както по-сухи, така и мезофилни и по-влажни биотопи. Може да се намери по открити, полуоткрити и гористи местообитания – поляни, задни дворове, паркове, храсталаци, рудерални местообитания, покрай реки, в редки и (по-рядко) в по-гъсти гори. Издържа високи нива на замърсяване и антропогенна преса, сухоустойчив, по-слабо зависим от калция в сравнение с другите представители на рода. Храни се както със свежа растителност, така и с разлагаща се органична материя. Обикновено се среща от 0 до около 700 м. надморско равнище, но може да бъде открит и до около 1000м. Обитава целия Балкански полуостров, Средиземноморието, Мала Азия, Крим, Кавказ, Сирия и Иран. Поради по-слабата му взискателност към храната често месото има специфичен дъх. Този факт, съчетан с по-тъмното месо, съответно не така изискания пазарен вид, правят този охлюв по-слабо ценен от гастрономите, което по никакъв начин не му пречи да бъде един от най-устойчивите и най-приспособими черупчести охлюви в страната.

Макар и рядко, при подходящи условия, Helix lucorum може да увеличи рязко числеността си и да нанесе значителни щети, особено в зеленчуковите градини. Любим „трик“ на този пакостник е да се настани в охлювните ферми, където безгрижно „пирува“ с фуража на култивираните си събратя. Макар и това да не заплашва директно отглеждания вид (обикновено Cornu aspersum), поради ненаситната си природа и трудната разпознаваемост на младите екземпляри от неспециалисти, едни такива нежелани гости могат да повишат разходната норма на специализирания фураж, съответно себестойността на крайния продукт.

Хранене на Cornu aspersum със специализиран фураж
Снимка: Евгени Димитров, Булфото

Що се отнася за зеленчуковите градини, методите за борба с черупчестите охлюви не се отличават от тези за голите, разгледани в предната публикация – превенция, химическа борба, ръчен сбор, картонени капани, капани с бира и т.н. Очевидно за охлювните ферми повечето от изброените методи не могат да се използват. Единствените приложими методи са добрата превенция (премахване на храсталаците около и в лехите, почистване от плевели, камъни, гнили растения, боклуци, обработка и култивиране на почвата, добре направени заграждения около цялата ферма – вкопани ламаринени или бетонни прегради, ограда, пълно покритие със селскостопанска мрежа) и периодично ръчно отсраняване на нежеланите видове от местната фауна. Медната ламарина е добро решение за малки площи, а за големи – е неудачна поради високата си цена и риска да бъде открадната. Слузта не взаимодейства с медта и охлювите не могат да се катерят по такава повърхност. И пак да подчертаем – няма решение веднъж завинаги ! Независимо от взетите превантивни мерки, усилията по отстраняването на нежеланите нашественици трябва да са постоянни.

***

Черупчестите охлюви могат да бъдат далеч по-голям проблем и то точно тези, които са пренасяни с цел бизнес и решаване на финансови проблеми. В България понастоящем е внесен и се отглежда един вид – Cornu aspersum. Поради своята топлолюбивост, ниска преживяемост през студените балкански зими и сравнително слабата си приспособимост, към момента, този вид не е заплаха за земеделието и уникалността на местната фауна (така, както е в някои части на Америка, например).

Ето обаче какво може да се случи при много желание и малко знания. Мрачната история, резултат от непреценена интродукция и неуместна биологична борба – и двете проведени без добра научна основа, започва през 1936 г., когато видът Achatina fulica е пренесен от Африка в Хаваите с цел култивирано отглеждане.

Achatina fulica Ferussac, 1821
Снимка: интернет

През 1950 г. охлювът излиза извън фермите и, поради липсата на естествени врагове, се разпространява широко из острова, като при това нанася много тежки щети върху културните насаждения. Хавайският Департамент по агрокултури взема решение за провеждане на биологична борба. Изследвани са 15 вида хищни охлюви, които се предполага, че могат да атакуват Achatina. Всички са пуснати в Хаваите по програмата. През 1998 г. се установява, че от внесените хищници към местните условия са се адаптирали три – два от род Gonaxis, но при ниска численост и ограничено разпространение и “страшилището” Euglandina rosea. Последният вид се е адаптирал чудесно към местните условия, но избягвайки едрата и съпротивляваща се Achatina, започва да атакува предимно местни ендемични видове охлюви. Растителноядната Achatina fulica частично намалява, но според учените това се дължи по-скоро на саморегулация, отколкото на внесените хищници. След 1950 г., по модерния тогава метод на биологична борба, Euglandina rosea е масово разпространена из тихоокеанските острови, където преди това е пренесена Achatina fulica. Нанасят непоправими щети на местните уникални фауни, като във Френска Полинезия са унищожени много видове ендемични дървесни охлюви от род Partula.

Partula sp.

Partula sp.
Снимка: интернет

Въпреки това и до днес има хора и правителства, които считат внасянето на Euglandina rosea за целите на биологичната борба за легитимна възможност. Други, осъзнали грешката си, се хвърлят в битката с нашествениците с често екзотични методи (както срещу вредителите Achatina fulica, способна да се храни с над 500 различни видове растения, така и срещу видовете, пренесени за борба с нея). Своеобразен връх по екстравагантност и човешко безсилие е използването на огнехвъргачки, което също не довежда до очаквания успех. Далеч по-смислено се оказало рекламирането на инвазивния вид като добър хранителен ресурс. Така например в някои райони Achatina fulica е популяризирана като добра храна и нейното масово събиране е насърчавано като метод за контрол на инвазията.

Euglandina rosea (Férussac, 1821)
Снимка: интернет

Като обобщение можем да кажем, че внасянето и култивираното отглеждане на неместни видове охлюви (какъвто е и Cornu aspersum за България) трябва да се извършва при строг контрол и експертна оценка на риска. Справянето с разселили се в природата потенциално ивазивни видове е сравнително успешно само ако започне в самото начало на инвазията. Ако мерките закъснеят, борбата е много трудна, времеемка и ресурсоемка, а последиците за местното земеделие и локалната фауна могат да бъдат много тежки, дори фатални.

Знаете ли, че охлювите са:

уникални – сред охлювите има феномени, непознати в цялото останало животинско царство:

  • единствените съвременни многоклетъчни животни, които изграждат сложна спирална опорна структура;
  • единственото познато многоклетъчно животно, което може да фотосинтезира е морският гол охлюв Elysia chlorotica;
  • единственото познато многоклетъчно животно, което може да използва желязото за изграждане на опорни структури, е морският охлюв Chrysomallon squamiferum;
  • единственият сладководен организъм, който може да биолуминисцира е охлювът Latia neritoides;
  • изливайки се на повърхността на тялото на охлюва, слузта променя консистенцията си, като става по-гъста и лепкава. Това позволява на охлювите да се катерят и слизат по гладки, вертикални и дори повърхности с обратен наклон, както и да преминават през много остри ръбове без да нараняват тялото си;

полезни – от гледна точка на човека, сухоземните охлюви са и едни от най-полезните и с многофункционална употреба животни:

  • храна – прекрасна, нискохолестеролна храна, подходяща за хора страдащи от затлъстяване, хипертония и артеросклероза. Високото съдържание на Ca++ прави употребата на охлювното месо подходяща за подрастващи, бременни и хора с калциев дефицит. Поради високото белтъчно съдържание и ниското съдържание на мазнини, месото на тези мекотели е храна, подходяща за провеждането на различни диети. Слизните вещества, естествените регенериращи и бактерицидни компоненти, които се съдържат в охлювното месо и слуз, допълнително умножават ползите от консумацията на охлюви;
  • красота – екстрактите от охлюви и/ или тяхната слуз притежават невероятен козметичен ефект, дължащ се на високата проникваща способност и мощните регенеративни и бактерицидни вещества (разнообразни белтък-ваглехидратни структури) в слузта и “кожата” на охлювите;
  • здраве – непрекъснато публикуваните нови изследвания доказват неочаквано широкия спектър на приложения на охлювите в полза на здравето на хората (заболявания на храносмилателната система, инфекции на горните дихателни пътища, антитуморно и антимикробно действие, болест на Алцхаймер и др.).

рекордьори – както всяка група, така и при охлювите има рекордьори

  • най-големият съвременен черупчест охлюв е австралийският морски гигант Syrinx aruantus, чиято дължина на черупката е от над 80 см и тежина 18 кг;
  • най-големият съвременен сухоземен черупчест охлюв е африканският Achitina fulica, чиято дължина (от върха на главата до опашката) е близо 40 см и тежина 0.9 кг;
  • най-бързият сухоземен охлюв е вече споменатият Cornu aspersum – движи се с шеметната скорост от 0.013 м/с;
  • най-малкият охлюв е Ammonicera rota, чийто диаметър на черупката на възрастното животно е 0.0508 см.

текстът е ангажиран от списание Пест Контрол

Кой метод за отглеждане на охлюви да предпочетем?

Ivaylo Dedov

Отговорът на този въпрос изисква предварително да си дадем ясна сметка за две неща: кой вид охлюви желаем да отглеждаме и къде искаме да изградим нашата ферма? Като че ли отговорът на първия въпрос се налага от пазара – най-търсеният в Западна Европа и най-бързооборотният вид е Cornu aspersum, а мястото, където ще го отглеждаме, най-общо казано, е България.

Image

Cornu aspersum maxima

За да си отговорим на въпроса, по-кой метод да отглеждаме Cornu aspersum;, трябва да имаме елементарна представа за животното, както и да калкулираме в бизнес плана си необходимите инвестиции и възможните рискове.

Охлювът Cornu aspersum е вид, пренесен в българската фауна, който естествено необитава нашата страна. Природните популации на вида обхващат Средиземноморието (Южна Европа, Северна Африка, Мала Азия), както и държавите по Атлантическото крайбрежие на Европа, при които зимите са по-меки, поради влиянието на течението Гълфстрийм. Този вид е по-топлолюбив и по-слабо зависим от варовика в сравнение с другия популярен обект за промишлено отглеждане – Helix pomatia. Също така Cornu aspersum прави по-тънка епифрагма (хибернационна ципа) и се заравя по-наплитко в сравнение с нашите охлюви със стопанско значение – Helix lucorum и Helix pomatia. И най-важното – при интензивно хранене този вид може да достигне пазарен размер за една година, докато нашите видове се нуждаят от повече време.

Системите Най-общо системите за отглеждане на охлюви могат да се сведат до три – отворена (екстензивна), затворена (интензивна) и смесена (полуинтензивна).

Отворената система предполага размножаване, нарастване и зимуване на охлювите на открито, като продукция (при оптимистична хипотеза) трябва да се очаква всяка втора година. Тази система е атрактивна с ниската си себестойност, невисока трудоемкост и носи идеята за екологичност (охлювите се хранят само със свежи растения). Привлечени от възможността за приличен бизнес при ниски първоначални вложения и/или стемежа за „екологични храни“, много хора стават подръжници на този метод, поне до тогава, до когато на изпитат на свой гръб поговорката „ум прави, глава тегли“.

Затворената система изисква целият процес, от копулацията, яйцеснасянето и излюпването, до угояването и събирането на продукцията, да се извършва в затворени помещения, при контролирани параметри на средата. Интензивната системата теоретично дава допълнителна възможност за отглеждане на охлюви в райони, където климатичните условия не са благоприятни и по-гъвкави решения при излюпването на малките и тяхното угояване, но работата по този метод изисква огромна инвестиция и поддръжка, а такава ферма трудно би достигнала рентабилност.

Смесената система на отглеждане се опитва да съчетае положителните елементи от двете гореспоменати системи и да избегне недостатъците им. За тази система е характерно, че репродуктивният процес и излюпването на малките охлювчета се извършва в специално изградени репродуктивни центрове, а угояването след това става в открити паркове.

Image

Ферма, изградена по смесената система


Какво следва?

Cornu aspersum е топлолюбив средиземноморски вид, който прави тънка епифрагма, заравя се на плитко и не понася ниските зимни температури в България. Продължителният мраз може да унищожи драстично охлювите, като при сурови зими, щетите могат да достигнат и до 100%. Покриването на лехите с нетъкан текстил през студените месеци е недостатъчна защита за охлювите и не решава проблема. Високата смъртност, съчетана с факта, че са необходими поне две години, до получаване на охлюви със стопански размер, прави тази система нерентабилна и неприложима в България. Отворена (екстензивна) система може да се използва само в държави с мек средиземноморски климат!

снимки: Фотографска агенция БУЛФОТО
ако желаете да използвате текста или искате да предложите проблем, който да бъде коментиран, моля пишете на адрес: mekotely@gmail.com

Защо в България не се отглеждат гигантските африкански охлюви от от род Achatina?

Ivaylo Dedov

Когато говорим за култивирано отглеждане на сухоземни охлюви е редно да споменем още един род, често отглеждан извън България и обект на интерес от наши фермери – род Achatina. Това са гигантски африкански охлюви – едни от най-едрите сухоземни мекотели, познати днес. Размерът на черупката им може да достигне до 20 см, а заедно с тялото охлювът да надмине 30 см. Големият им размер и тегло са и главната причина тези животни да са популярен обект за култивирано отглеждане. Най-често използван за тази цел е видът Achatina fulica, а потенциален – Achatina achatina. Тук логично идва въпросът: “а защо всички не отглеждат такива големи охлюви?”

Achatina achatina в моменти на ухажване

Ето и причините:

  • Месото на  Achatina, въпреки че няма специфичния дъх, който често се усеща при Helix lucorum, е тъмно на цвят, няма добра “визия” и е слабо популярно сред ценителите. Това естествено рефлектира върху цената. Но ако се абстрахираме от тези естетически проблеми и решим, че количеството ще компенсира качеството, ще се сблъскаме с няколко реални проблема.
  • Споменатите размери и тегло се достигат бавно. Големите видове на рода живеят около 10 години и дори хранени с фураж е трудно бързо да достигнат гигантските си размери. Решението, което са намерили чуждестранните производители, е просто – предлагат се “бейби ахатини”, които са далеч от внушителните габарити на възрастните. При този подход, обаче, изчезва основното предимство –  големия размер и се появява проблемът с набавянето и/или отглеждането на родители.
  • Безспорно, като видове, които произхождат от Африка, Achatina ca най-топлолюбиви в сравнение с всички популярни в охлювъдството видове. Ако екземплярите, които ще се отгглеждат култивирано, произхождат директно от природата, то техният период на адаптация към местните условия ще е по-продължителен, смъртността голяма, а в добавка вероятността да са опаразитени клони към сто процента.
  • Ако сте приели негативите на по-лошото качество, ниската цена, скоростта на растеж, ако сте си осигурили предварително култивирани малки охлювчета, ще се сблъскате с последната непреодолима преграда. Оказва се, че, въпреки своята топлолюбивост, Achatina achatina и Achatina fulica са много адаптивни. Веднъж преминали периода на адаптация, тези охлюви бързо се “ориентират в обстановката” и започват “здраво” да се размножават. Обилната храна (хранят се почти с всяко свежо растение) и липсата на естествени врагове, съчетани с бързо размножаване и разпространение, правят от тези иначе вегетарианци опасни нашественици. Веднъж изтървани в природата  Achatina нанасят колосални щети на растителността, в това число и на селскостопанската (все пак големият им размер идва от многото ядене) и са почти невъзможни за изтребване. В добавка  Achatina се явяват трудно преодолим конкурент на местните видове. Едва ли някой отговорен човек би разрешил масовото отглеждане на такива охлюви…

снимки: Д-р И. Дедов
ако желаете да използвате текста или искате да предложите проблем, който да бъде коментиран, моля пишете на адрес: mekoteli@gmail.com