Най-редкият сухоземен охлюв в България!

U. Schneppat, F. Knechtle Glogger, D. Georgiev, I. Dedov

Разбира се, че това заглавие е спекулативно! Много от видовете охлюви в България са толкова локално разпространени и с толкова малочислени популации, че титлата „най-рядък“ с право може да се присъди на много от тях. И все пак зад някои видове стои история – дълго изследване, упорито търсене, неочаквани открития. Безспорно един от най-мистериозните видове от нашата малакофауна (1) е видът Soosia diodonta (A. Ferussac 1821).

Soosia diodonta - shell

Soosia diodonta, photo I. Dedov

Soosia diodonta - shell

Soosia diodonta, photo I. Dedov

За първи път този вид е съобщен за България при Боянския водопад на Витоша от Urbanski през 1964 година. Въпреки усилията на немалко изследователи, над 40 години след това видът не е намерен нито в първоначалното местообитание, нито някъде другаде в България, а съобщението на Urbanski се приема за най-южната точка в ареала на вида.

The area of Boyana waterfall

The area of Boyana waterfall

През 2007 Георгиев публикува неочаквано ново ваходище – Източна Стара Планина, в близост до Котел. Установени са два живи възрастни екземпляра и една празна черупка.

The new locality in Stara Planina Mountains, near Kotel

The new locality in Stara Planina Mountains, near Kotel

През 2013 година българо-швейцарска експедиция успя да открие още 4 екземпляра в същия район, като са направени редица фотографии. С увереността, че новините около този вид тепърва предстоят, Ви предлагаме да се насладите на снимките на това необичайно животно.

Soosia diodonta - alive

Soosia diodonta – alive

Soosia diodonta - alive

Soosia diodonta – alive

Soosia diodonta - alive

Soosia diodonta – alive

Soosia diodonta - alive

Soosia diodonta – alive

Soosia diodonta - alive

Soosia diodonta – alive

1 – малакофауна = фауна на мекотелите

Advertisements

Охлювите като хит в козметиката и при хранителните добавки

Част I.

Защо козметиката и хранителните добавки от охлюви действат?

Ивайло Дедов

Всички сме виждали охлюви и може би заради това считаме, че е съвсем в реда на нещата тези животинки неуморно да пълзят “проснати в цялата си дължина”. Може и да е съвсем естествено, но само по себе си оцеляването на тези “лежерни” организми е цяло чудо. Като оставим настрана малкия им набор от защитни приспособления и многобройните хищници, които с удоволствие биха похапнали бавноподвижните “високо-белтъчни” хапки, практически без никакъв риск за себе си, то остават поне още два много сериозни проблема.

Първо: предвижвайки се върху немалка площ от мекото си тяло, охлювът е изложен на постоянен риск от по-големи или по-малки наранявания. На практика това не се случва, дори когато животните пързят върху много остри камъни, начупени стъкла и т.н. Защо?

Второ: живеейки непосредствено върху субстрата (почва, листна пустилка и т.н.) охлювите са обект на непрестанна атака от многобройни болестотворни бактерии, които имат достъп не само до повърхноста на мекотелите, но и до телесната им празнина (и дихателният, и половият отвори са разположени в непосредствена близост до субстрата). Масова смъртност обаче няма, а животните си живеят чудесно с “неудобството” да бъдат лесна мишена на бактериите. Защо?

Cornu aspersum снимка: интернет

Cornu aspersum
снимка: интернет

Тайната се крие в качествата на чудодейната слуз, която е богата на биологично активни вещества с мощни регенеративни и бактерицидни свойства, а именно неголеми белтъко-въглехидратни молекули (гликопептиди и пептидгликани). Въглехидратната компонента осигурява по-висока термоустойчивост на тези активни субстанции в сравнение с чистия белтък. В този смисъл легендата, че само поглъщането на живи (!) охлюви лекува заболявания на стомашно-чревния тракт е опасен мит, който може да доведе до тежки бактериални инфекции. От друга страна малкият размер на молекулите подпомага тяхната високата проникваща способност и допълнително усилва лечебния им ефект.

Оказва се, че освен активните съставки в слузта, охлювите са източник на още цял набор от “чудодейни” компоненти, които имат приложение в най-разнообразни области на човешкото здраве и красота. По-долу ще направим опит да обобщим накратко областите, в които охлювите намират приложение:

1. лекарства и хранителни добавки за храносмилателната система – различни лекарства и хранителни добавки са разработени на основата на активни компоненти, получени от охлювите (слизести вещества, глико-пептиди, ензими, гликани, др.). България също дава своя принос в тази насока. През 1971 г. разградски лекар, създател на Център за рехабилитация и лечение на болестите на обмяната на веществата – Лозница, на ІІІ-то Вътрешно отделение към Разградската болница, създава лекарството „Мукостабил” на базата на българския градински охлюв. Лекарството е много добре прието на пазара и показва отлични резултати. Днес имаме нов превъзходен български продукт: “Снейл Еликсир”.

2. козметиката, съдържаща екстракти от охлюви, е цяла огромна тема, на която ще посветим отделна статия;

3. антимикробни препарати – с радост можем да кажем, че антимикробните свойства на компоненти от охлюви са изследвани и доказани от екип на БАН, Институт по органична химия. Логична следваща стъпка е разработването на препарати за широка употреба. Доказано е, че те действат добре при:

  • стафилококови инфекции (кожни инфекции, инфектиране на рани, пневмонии, мастити, флебити, менингити, инфекции на пикочните пътища, хранителни отравяния);
  • при болестотворни щамове на Escherichia coli (разстройство с отделяне на кръв, бъбречни увреждания);
  • инфекции по отделителната система, дегенеративни възпалителни процеси, артрит, сепсис и инфекции на вътрешните органи, причинени от Klebsiella pneumonia.

4. антипаразитни препарати – още едно достижение на българската наука, което предстои да бъде внедрено в практиката. На основата на дихателения пигмент на охлювите – хемоцианин (сложна органична структура – с активен център от Cu++) е разработен препарат с доказан антипаразитен ефект при трихинелоза (нематодна зооноза, причинена от тъканен паразит от род Trichinella).

5. Други потенциални приложения на охлювите и други мекотели, техни тъкани или метаболити, разработени от български или чуждестранни учени или такива, които се намират в идейна фаза на разработка

  • лечение на инфекции на горните дихателни пътища – ефектът е познат от векове, понастоящем се предлага италиански продукт за пиене с такъв лечебен ефект;
  • обща имунна стимулация – хемоцианините от охлюви имат мощно имуностимулиращо и укрепващо действие. Този ефект се използва при препаратите с анти-трихинелозно действие, но може да бъде приложен и при направата на хранителна добавка на основата на кръвните пигменти и свободни аминокиселини, изолирани от охлюви;
  • антивирусен ефект – във връзка със стимулирането на имунната система, хемоцианините проявяват и умерен антивирусен ефект;
  • антитуморен ефект – вещества, получени от охлювите имат силно антитуморно действие. Понастоящем е известно, че те повлияват много добре:
    • рак на пикочните пътища – на пазара е познат препарата “Имукотел”, германска разработка на основата на хемоцианини от калифорнийска мида. Хемоцианинът при сухоземните охлюви се очаква да има още по-добро действие;
    • рак на гърдата – разработка на английски учени на основата на “захар”, произведена от половата жлеза на охлюви от род Helix. Препарат с диагностична цел “Galnac”.

6. хепатопанкреасът на охлювите продуцира комплекс от (неизцяло проучени) ензими, общо наречени “хеликази”, които са мощно имунобиологично средство срещу тенанус, клостридии, газова гангрена, Echerichia coli.

7. белтъчната жлеза на охлювите изработва лактин, вещество с антимикробно действие. На тази база се разработва “елиминираща ваксина”, която действа като истинска ваксина, подобно на антитетановия серум;

8. екстракт от неврони на охлюва C. aspersum, които са с много големи размери, се ползват за терапевтични опити върху пациенти с дегенеративни промени в мозъкар напр. Алцхаймер.

pic

***

Очаквайте още: На кои български продукти от охлюви повярва “Невероятните Мекотели” и защо. Представяне на продуктите и техните качества.

Екипът на https://bgmollusca.wordpress.com изказва благодарност на научен екип към Института по органична химия, БАН, разработил тези уникални продукти, за съдействието и предоставената информация.

За поръчка на продукти от охлюви (регенериращ гел за кожа – рани, стрии, бръчки; добавка при стомашни проблеми и добавка за стави) пишете на e-mail адрес: mekoteli@gmail.com

Сладководните голи охлюви

Ивайло Дедов

Известно е, че има сухоземни черупчести и голи охлюви. Известно е, че има морски черупчести и голи охлюви. Известно е, че има и сладководни черупчести охлюви. А сладководни голи?

Всъщност в света съществуват едва няколко вида сладководни голи охлюви от семейство Acochlidiidae (род Acochlidium с 3 вида, род Palliohedyle с 2 вида и род Strubellia с един вид или общо 6 вида, от които един – Palliohedyle weberi живее в бракични1 води. Мястота в зоологичната систематика на това интересно семейство не е напълно изяснена, но се предполага, че то стои по-близко до морските голи охлюви, околкото до сухоземните им родственици. Някои съвременни проучвания, обаче, сродяват Acochlidiidae с част от сухоземните охлюви, като ги обединяват във все още нерангираната група Eupulmonata.

Image

Acochlidium fijiiensis
Фото: Интернет

Един от по-проучените видове от тези интересни създания се нарича Acochlidium fijiiensis и живее единствено в две реки на островите Фиджи (река Насекава на остров Вануа Леву и река Лами на остров Вити Леву). Животното е дълго около 15-19 мм и е изцяло без черупка, но изглежда така, сякаш има рудиментарна такава в тялото, както е при някои други видове опистобранхии. Този ефект се дължи на висцерална подутина, която наподобява “обрасната” с тъкан черупка. 

Acochlidium fijiiensis живее под камъни и скали в недълбоки потоци (6 – 14 см), които са далеч от какъвто и да е досег със солената вода. Размножаването му става през юли, когато висцералната гърбица се разширява, за да приюти яйцата.

Литература

Haynes, A. & Kenchington, W. (1991) Acochlidium fijiiensis sp. nov. (Gastropoda: Opisthobranchia: Acochlidiacea) from Fiji. The Veliger, 34 (2): 166-171.

1полусолени

Живот надолу с главата

Ивайло Дедов

Има различни и често твърде екстравагантни начини да изживееш живота си – например висейки надолу с главата. Прилепи? – съвсем не! Докато прилепите използват тази странна позиция само за почивка, то животните, за които ще стане дума, прекарват така почти целия си живот.
Janthinidae (популярно име: теменужени или салови охлюви) е малобройно семейство морски коремоноги (род Janthina – 5 вида, Recluzia – 4 вида), с дясно-завита черупка, без типичното, за повечето морски видове, капаче на отвора на черупката (оперкулум). Тези гастроподи обитават топлите соленоводни басейни на тропика и субтропика и спадат към необичайната за охлюви група на пелагичните организми1. От всички познати над 100 000 вида охлюви едва около 140 са пелагични и холопланктонни2, като адаптацията при тях е вървяла най-общо в посока намаляне на теглото (редукция на черупката и намаляване на размера на животното) и модификация на крака в разнообразни плавателни приспособления.

Janthina с фамозния си сал Снимка: интернет

Janthina с фамозния си сал.
Снимка: интернет

род Recluzia

род Recluzia
Снимка: интернет

Несъмнено най-оргиналното решение за този “скитнически” начин на живот е намерено при Janthinidae, което е и единственото охлювно семейство, представител на организмите, обитаващи водния слой в непосредствена близост до границата вода-въздух (плеустон). В ларвален стадии новоизлюпените охлювчета са активни плувци, но достигайки възраст, годна за размножаване, животните се отправят към водната повърхност и с помощта на видоизменения си крак изграждат своеобразен сал от слепени мехури от гъста слуз, пълни с въздух и заздравени отвън с чист хитин. Завършвайки тази изморителна работа, Janthinidae се прикрепят под платформата, висейки надолу с главата и се оставят на произвола на теченията. Възрастните животни на практика не могат да плуват самостоятелно, а насилствено отделени своя сал са обречени на смърт.

Janthina със своята жертва от род PhysaliaСнимка: Bill Rudman

Janthina с жертвата си от род Physalia
Снимка: Bill Rudman

Саловите охлюви се хранят със свободно-живеещи мешести, най-вече от род Vellela, но нерядко и с отровните Португалски галери.
Когато си животно, голямо едва около 3 сантиметра и “скиташ” без посока из световните океани, вероятността да срещнеш себеподобно същество и да оставиш поколение е твърде минимална. Именно за това при семейство Janthinidae са взети всички необходими мерки, така че потомството да е подсигурено. В контраст с повечето бентосни мезо-гастроподи, които са разделнополови и се размножават чрез същинска копулация с помоща на добре развити полови органи, то при Janthinidae животните са афалични протандрични хермафродитни. Казано по-просто това са организми, при който няма същинска копулация, спермата се предава от мъжкия на женския добре пакитирана, а индивидите сменят пола си в зависимост от нуждата. Освен всичко, при крайна необходимост, представителите на семейството могат и да се самооплождат, като дават жизненоспособно покоение. Развитието на оплодените яйца по-често се извършва в капсули, прикрепени към долната страна на сала на женската (Janthina exigua, J. pallida), като от тях се излюпват свободно-плуващите ларви, докато при други видове (J. janthina) развитието на яйцата във велигерова ларва става в женските полови пътища, откъдето малките излизат директно във външната среда.

1. Планктонен организъм – организъм, живеещ в открито море

2. Холопланктонен организъм – организъм, обитаващ планктона по време на целия си жизнен цикъл

Текстът е публикуван в брой 1 (2014) на списание „Природа“

 

Стратегическа загуба

Ивайло Дедов

Когато си едно толкова бавно и беззащитно животно, каквото е охлювът, неизбежно оцеляването е основно предизвикателство. Редица гръбначни и безгръбначни хищници с удоволствие биха заситили своя глад с тези в лесно-уловими и високо-белтъчни “хапки”, при това без да поемат някакъв особен риск. В унисон с ленивия си характер, главната линия, по която повечето охлюви изграждат своята стратегия за оцеляване, е пасивната защите: дебела черупка, трудна за разтрошаване; апертура, затворена с множество здрави зъбовидни удебеления, които възпрепятстват проникването на хищниците; оперкулум (капаче на отвора на черупката) или сложна система от калциеви гънки в последната навивка, между които се разполага подвижна затваряща пластина (клаузилиум); мимикрия и т.н. При всички положения, изброените примери се отнасят за вече напълно развитите възрастни индивиди с изцяло изградени черупки, докато при младите охлювчета въпросът е по-скоро на шанс.
Малко са познатите случаи, когато охлювите разчитат на активна защита при нападение – бързо бягство (!) или ответна атака с или без отрова, като тези феномени са присъщи главно на морските видове. В тази статия ще стане дума за феномен при сухоземни охлюви, който помага и на младите екземпляри да оцелеят, използвайки необичайна за мекотели стратегия.

Satsuma caliginosa caliginosa с регенерирана задна част на крака.Снимка: интернет

Satsuma caliginosa caliginosa с регенерирана задна част на крака.
Снимка: интернет

Охлювчето Satsuma caliginosa обитава три острова от архипелага Рюкю, Япония. Докато на остров Йонагуни представителите на това сухоземно мекотело живеят необезпокоявани, то на останалите два (Ишигаки и Ириомоте) охлювите се принудени да “търпят” компанията на ендемичната за тези два острова охлювоядна змия Pareas iwasakii.

Охлювоядната змия Pareas iwasakii

Охлювоядната змия Pareas iwasakii
Снимка: интернет

Както бе споменато по-горе, напълно развитите екземпляри при много охлюви, както и при Satsuma caliginosa са намерили морфологично решение. Satsuma caliginosa caliginosa (за разлика от подвида Satsuma caliginosa picta от остров Йонагуни, където хищникът необитава) има прищъпване на апертурата (отвора на черупката), което възпрепятства змията да достигне и захапе жертвата си. При младите охлювчета, обаче, черупката все още не е развита и те са намерили друго решение – автотомия. Автотомията е явление най-познато при гущерите, като при нападение те откъсват края на опашката си и докато нападателят “гони Михаля”, влечугото успява да се спаси. При охлювите автотомията е по-скоро изключение и макар да се различава от класичаския пример с гущерите, адаптивната същност на феномена и високият процент на оцелели индивиди след атака, карат учените да дефинират процеса именно като автотомия. Доскоро данни за подобно явление бяха известни единствено за някои морски охлюви (например род Harpa), а съобщаването за автотомия при сухоземни видове можем да наречем изненада.

Pareas iwasakii and Satsuma

Pareas iwasakii and Satsuma
Снимка: интернет

И така при нападение младите Satsuma caliginosa caliginosa жертват края на мускулестия си крак в името на оцеляването на индивида, като в резултат забавят темпа на растеж и концентрират усилия в регенерация на засегнатия участък.В конкретния случай тази защита действа защото змията нито може да разчупи черупката, нито да се вмъкне в нея, за да изтръгне животното от убежището му със специализираните си челюсти. Учените считат, че този адаптивен механизъм при Satsuma caliginosa caliginosa е локално явление, “разработено” специално срещу конкретния враг – охлювоядната змия Pareas iwasakii. Смътността сред охлювите, обект на нападение от страна на змията, е пренебрежимо малка, а се предполага, че оцелелите екземпляри подобряват и своите умения за оцеляване.

Източник

Hoso, M. (2012) Cost of autotomy drives ontogenetic switching of anti-predator mechanisms under developmental constraints in a land snails. Proceedings of the royal society, 279: 4811 – 4816.

Бавен живот на бързи обороти

Ivaylo Dedov

Ако си охлюв не се предполага, че ще е необходимо да правиш нещо бързо, още по-малко –  много бързо. Ако си охлюв не се предполага и да живееш в пустинята – водата тук е толкова малко, че и далеч по-слабо зависими от влагата организми предпочитат да избягват тази негостоприемна среда. Ако си охлюв е така – но не и ако си охлювът Sphincterochila zonata. Това удивително по своя вид и биология създание обитава пустинята Негев в Израел, наред с такива известни пустинни обитатели като камилите, змиите, гущерите и т.н.

Пустинята Негев, Израел.Снимки: интернет

Пустинята Негев, Израел.
Снимка: интернет

Много са приспособленията на този сухоземен охлюв за екстремния живот, който води. Още от пръв поглед се вижда, че става дума за необичайно създание, в което всеки детайл е премислен, така че да е от полза при оцеляването.

Средно голямата черупка (диаметър около 21 мм) e порцеланово-бяла – най-добрият цвят за защита от палещите лъчи на слънцето. Нейната дебелина също е необичайна – цял един милиметър – перфектна защита на тялото срещу изпарение. С цел съхранение на водата е и странният на вид  отвор на черупката – изглежда сякаш някаква тайнствена сила е разтопила карбоната на перистома до течно състояние и той на вълни, на вълни е опитал да зазида животното в неговия дом. В резултат е останала тясна цепка, през която, иначе немалкото животно, трябва да се промушва, за да излезе “навън”. Всъщност така е намалена най-рисковата площ за изпарение на ценната вода – площта на апертурата.

Sphincterochila zonata черупка за живот в екстремни условия.

Sphincterochila zonata – черупка за живот в екстремни условия.
Снимки: интернет

Структурните приспособления са видни и в анатомията. Имах шанса да разгледам веднъж това необичайно създание и видях анатомия, която никога преди не бях срещал, дори и при най-сухоустойчивите балкански видове. Всяка една структура, всяка една вътрешна телесна повърхност бе многократно нагъната и надиплена, като се създаваше впечатление за събрана накуп силно драпирана завеса. Всъщност цялото това “разточителство” на тъкан има една едничка цел – задържане на колкото е възможно повече вода (водата е цели 87%).

Но колкото и вода да имаш, ако си животно, на което целият живот е свързан с огромен разход на течности и се опитваш да живееш при широки температурни амплитуди (от минусови градуси до над 40ºC) – то само водата няма да е достатъчна. Трябва да имаш стратегия за оцеляване и Sphincterochila zonata я има! В летните горещини охлювите избират сенчести места между оскъдната храстовидна растителност на пустинята, където се заравят и естивират (забавят жизнените си процеси), като покриват отвора на черупката с много дебела епифрагма (около 0.4мм). Със силно понижени жизнени функции те преживяват целия неблагоприятен период, дочаквайки зимните дъждове – единствените в тази пустиня, когато влажността скача от 3% на 25%. Ако се случи, обаче, в този период температурите да са ниски (4ºC и по-ниски), животните остават малко- или неактивни. И така, за да започнат да живеят пълноценно на охлювите е нужна комбинацията от висока влажност и сравнително висока температура – ситуация, която в пустинятя Негев не се среща често. Оказва се, че в рамките на 20, а понякога и 10 дена годишно Sphincterochila zonata трябва да завърши всичко в своя живот: разпространение, хранене, нарастване, копулация и яйцеснасяне. След тази надпревара с времето за охлюва остава една последна задача – да се погрижи потомството му да оцелее през следващите месеци с неблагоприятен климат. Избирайки сравнително сенчесто място, родителят изкопава тунел, който завършва с разширена капсула. Яйцата се отлагат в своеобразна торбичка от слуз, окачена за тавана на капсулата и висяща свободно в пространството, така че никъде да не допира до почвата. На излизане от този “инкубатор” охлювът затваря входния канал със смес от слуз, малки камъчета и почва. След тази процедура са взети всички предпазни мерки, така че при изсъхване на почвата, капсулата да е защитена и около яйцата да остане минимално-необходимата жизнена влажност. И така потомство е осигурено за още един странен вид охлюв, което отново ни показва, че мекотелите са една от най-необичайните и удивителни групи организми.

Използвани източници:
Heller, J. (2009) Land snails of the land of Israel. Natural history and a field guide. Pensoft Sofia-Moscow, 360 p.

Текстът е публикуван в брой 2 (2014) на списание „Природа“ под заглавие „Бързай бавно“

Под дулото на обектива след 29 години!

Ulrich Schneppat, Fabia Knechtle, Ivaylo Dedov

През 1983 година Wiktor описва вида Tandonia piriniana по едва четири екземпляра (холотип и три паратипуса, два от които неполовозрели) от село Копривлен, Гоцеделчевско. Още три паратипа (възрастен и два неполовозрели) са съобщени от село Рожен над Мелник. Wiktor предполага, че видът води скрит начин на живот, като живее дълбоко под земята и използва проходите, направени от дъждовните червеи. На повърхността се среща рядко, само под добре вкопани камъни. След описанието на вида през 1983 (преди 29 години) нито един малаколог не е виждал или намирал Tandonia piriniana. За външния вид на този гол охлюв може да се съди само по описанието на Wiktor или по спиртните материали на откритите от автора видове, а, както знаем, и двата подхода не са достатъчно информативни. През 2012 година експедиция от български и швейцарски учени успя да открие и заснеме този изключително рядък и непознат вид в района на село Рожен, Мелнишко. Насладете се на първата и единствена позната до момента снимка на Tandonia piriniana.

Tandonia piriniana Wiktor 1983
Снимка: И. Дедов, с. Рожен, Мелнишко