Хищникът (ново семейство сухоземни охлюви за България)

П. Митов и И. Дедов

Защо до момента това семейство сухоземни охлюви не е било открито, не е съвсем ясно. Възможно е просто видът Testacella (Testacella) haliotidea Draparnaud 1801 да е наскоро пренесен в страната чрез посадъчен материал, строителни материали или по друг начин. Другото възможно обяснение е биологията на видовете от семейството. Представителите на Testacellidae водят скрит подземен начин на живот, като ловуват дъждовни червеи, други голи охлюви и др. и рядко излизат на земната повърхност, което ги прави много трудни за намиране и наблюдение.

Testacella (Testacella) haliotidea Draparnaud 1801

Testacella haliotidea Draparnaud 1801, снимка: И. Дедов

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

T. haliotidea – черупка, снимка: Г. Василева

Със своите около 60 – 70 мм, откритият в курорта Св. Св. Константин и Елена вид, спокойно може да се нарече най-едрият хищен сухоземен охлюв, съобщаван до момента за България. Самите животни изглеждат странно. На пръв поглед T. haliotidea прилича на гол охлюви, на който в задния дял има прикрепена малка черупчица. При внимателен поглед, обаче, се виждат още разлики – различна форма на тялото и специфичната структура на кожата.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

T. haliotidea – локалитет, снимка: П. Митов

Нов вид от род Vitrea за България

Д. Георгиев и И. Дедов

През 2014 в Стара планина, около село Черни Вит, бе открит и описан атрактивният и най-едър (до момента) представител на род Vitrea от България – Vitrea ulrichi Georgiev and Dedov 2014.

Vitrea ulrichi Georgiev and Dedov, 2014

Vitrea ulrichi Georgiev and Dedov, 2014

Vitrea ulrichi Georgiev and Dedov, 2014

Vitrea ulrichi Georgiev and Dedov, 2014, структура на черупката

С тази нова находка българските видове от рода станаха единадесет. Видът е именуван в чест на големия човек и приятел на България и българската малакология – Ulrich Schneppat от Bündner Naturmuseum, Switzerland.

P1090005

Ulrich Schneppat

Най-редкият сухоземен охлюв в България!

U. Schneppat, F. Knechtle Glogger, D. Georgiev, I. Dedov

Разбира се, че това заглавие е спекулативно! Много от видовете охлюви в България са толкова локално разпространени и с толкова малочислени популации, че титлата „най-рядък“ с право може да се присъди на много от тях. И все пак зад някои видове стои история – дълго изследване, упорито търсене, неочаквани открития. Безспорно един от най-мистериозните видове от нашата малакофауна (1) е видът Soosia diodonta (A. Ferussac 1821).

Soosia diodonta - shell

Soosia diodonta, photo I. Dedov

Soosia diodonta - shell

Soosia diodonta, photo I. Dedov

За първи път този вид е съобщен за България при Боянския водопад на Витоша от Urbanski през 1964 година. Въпреки усилията на немалко изследователи, над 40 години след това видът не е намерен нито в първоначалното местообитание, нито някъде другаде в България, а съобщението на Urbanski се приема за най-южната точка в ареала на вида.

The area of Boyana waterfall

The area of Boyana waterfall

През 2007 Георгиев публикува неочаквано ново ваходище – Източна Стара Планина, в близост до Котел. Установени са два живи възрастни екземпляра и една празна черупка.

The new locality in Stara Planina Mountains, near Kotel

The new locality in Stara Planina Mountains, near Kotel

През 2013 година българо-швейцарска експедиция успя да открие още 4 екземпляра в същия район, като са направени редица фотографии. С увереността, че новините около този вид тепърва предстоят, Ви предлагаме да се насладите на снимките на това необичайно животно.

Soosia diodonta - alive

Soosia diodonta – alive

Soosia diodonta - alive

Soosia diodonta – alive

Soosia diodonta - alive

Soosia diodonta – alive

Soosia diodonta - alive

Soosia diodonta – alive

Soosia diodonta - alive

Soosia diodonta – alive

1 – малакофауна = фауна на мекотелите

Нови видове сухоземни охлюви от Западните Балкани

В пещерите или дълбоко в скалните пукнатини и почвените проходи, в района на Западните Балкани, обитава рядък и тайнствен род охлюви – Gyralina. Поради скрития си начин на живот откриването на представители на този род е трудно, а за биологията им се знае твърде малко. През декември 2012 излезе от печат работа, в която са описани 4 нови вида (един от Македония, три от Гърция).

Gyralina nautilopsis Dedov & Subai 2012, Илинска планина, МакедонияСнимка: И. Дедов

Gyralina nautilopsis Dedov & Subai 2012, Илинска планина, Македония
Снимка: И. Дедов

Под дулото на обектива след 29 години!

Ulrich Schneppat, Fabia Knechtle, Ivaylo Dedov

През 1983 година Wiktor описва вида Tandonia piriniana по едва четири екземпляра (холотип и три паратипуса, два от които неполовозрели) от село Копривлен, Гоцеделчевско. Още три паратипа (възрастен и два неполовозрели) са съобщени от село Рожен над Мелник. Wiktor предполага, че видът води скрит начин на живот, като живее дълбоко под земята и използва проходите, направени от дъждовните червеи. На повърхността се среща рядко, само под добре вкопани камъни. След описанието на вида през 1983 (преди 29 години) нито един малаколог не е виждал или намирал Tandonia piriniana. За външния вид на този гол охлюв може да се съди само по описанието на Wiktor или по спиртните материали на откритите от автора видове, а, както знаем, и двата подхода не са достатъчно информативни. През 2012 година експедиция от български и швейцарски учени успя да открие и заснеме този изключително рядък и непознат вид в района на село Рожен, Мелнишко. Насладете се на първата и единствена позната до момента снимка на Tandonia piriniana.

Tandonia piriniana Wiktor 1983
Снимка: И. Дедов, с. Рожен, Мелнишко

Нов рядък подвид сухоземен охлюв от България

Ivaylo Dedov

След като през 1977 е описан видът Macedonica brabeneci от Западните Родопи, дълго време след това много изследователи поставят под съмнение съществуването му. Причината е проста – никой не успява да намери отново екземпляри, които да потвърдят описанието. Ако човек, обаче, е успял да види типовите екземпляри в музея във Франкфурт, би трябвало да няма съмнение – видът съществува реално, но очевидно е много, много рядък. За това още по-голяма беше изненадата когато бе открит различен подвид, но този път в Източните Родопи – Macedonica brabeneci prismatica. Таксонът бе описан през 2012 година.

A – Macedonica brabeneci brabeneci Nordsieck, 1977; B – Macedonica brabeneci prismatica Dedov, 2012

Съставено по публикациите:
Dedov, I. (2012) Description of new subspecies of the rare Bulgarian endemic Macedonica brabeneci Nordsieck (1977) (Gastropoda, Pulmonata: Clausiliidae). Acta Zoologica Bulgarica, 64 (3): 325-326.

Балканите са пълни с изненади за биолозите – историята на род Euxinella

Ivaylo Dedov

До съвсем скоро Euxinella бе монотипен род (с един единствен вид) сухоземен охлюв, известен само от едно находище в планината Бистра, Република Македония – E. radikae. През 2005 година, ровейки в буковите гори около курорта Михайлово (Кожуф планина), се натъкнахме на вид, външно наподобяващ Balea serbica. При внимателното му изследване, обаче, се установи, че това е нов представител на род EuxinellaE. subai (по името на един от най-безкористните и човечни охлюведи, които познавам).

Изглед от Кожуф планина, Македония

Откритията продължиха и през 2006 година, когато в алпийската зона на планината Ябланица бе установено ново находище на E. radikae, а малко по-късно моят голям приятел Славчо донесе и нов подвид на E. radikae от пещерата Гьоновица, който справедливо бе наречен на негово име: E. radikae hristovskii.

Изглед от планината Ябланица, Македония

И тъкмо се очакваше, че работата по рода е приключена, недалеч от славния Каймакчалан в Нидже планина, на карстовия връх Бело Гротло, бе открит пореден представител – планинската E. alpinella.

Изглед от връх Бело Гротло, Нидже планина, Македония

Удивителното  бе, че новият петрофилен вид наподобява повече горската E. subai, отколкото останалите два скални таксона (E. radikae radikae и E. radikae hristovskii). Очевидно в случея морфологичното сходство е резултат по-скоро на географската близост на находищата в Нидже и Кожуф, отколкото на екологичната специализация на видовете.

Род Euxinella днес: A- E. alpinella sp. n; B – E. r. radikae; C – E. subaii; D – E. r. hristovskii

Съставено по публикациите:

Dedov, I. and E. Neubert (2009) Contribution to the knowledge of the clausiliid fauna from Republic of Macedonia with description of new taxa (Gastropoda, Pulmonata, Clausiliidae). Archiv für Molluskenkunde 138 (1): 89-101.
Dedov, I. (2012) Two new and rare mountain door-snails (Gastropoda, Pulmonata, Clausiliidae) from high mountain areas in Macedonia. ZooKeys, 168: 45-53.