Бавен живот на бързи обороти

Ivaylo Dedov

Ако си охлюв не се предполага, че ще е необходимо да правиш нещо бързо, още по-малко –  много бързо. Ако си охлюв не се предполага и да живееш в пустинята – водата тук е толкова малко, че и далеч по-слабо зависими от влагата организми предпочитат да избягват тази негостоприемна среда. Ако си охлюв е така – но не и ако си охлювът Sphincterochila zonata. Това удивително по своя вид и биология създание обитава пустинята Негев в Израел, наред с такива известни пустинни обитатели като камилите, змиите, гущерите и т.н.

Пустинята Негев, Израел.Снимки: интернет

Пустинята Негев, Израел.
Снимка: интернет

Много са приспособленията на този сухоземен охлюв за екстремния живот, който води. Още от пръв поглед се вижда, че става дума за необичайно създание, в което всеки детайл е премислен, така че да е от полза при оцеляването.

Средно голямата черупка (диаметър около 21 мм) e порцеланово-бяла – най-добрият цвят за защита от палещите лъчи на слънцето. Нейната дебелина също е необичайна – цял един милиметър – перфектна защита на тялото срещу изпарение. С цел съхранение на водата е и странният на вид  отвор на черупката – изглежда сякаш някаква тайнствена сила е разтопила карбоната на перистома до течно състояние и той на вълни, на вълни е опитал да зазида животното в неговия дом. В резултат е останала тясна цепка, през която, иначе немалкото животно, трябва да се промушва, за да излезе “навън”. Всъщност така е намалена най-рисковата площ за изпарение на ценната вода – площта на апертурата.

Sphincterochila zonata черупка за живот в екстремни условия.

Sphincterochila zonata – черупка за живот в екстремни условия.
Снимки: интернет

Структурните приспособления са видни и в анатомията. Имах шанса да разгледам веднъж това необичайно създание и видях анатомия, която никога преди не бях срещал, дори и при най-сухоустойчивите балкански видове. Всяка една структура, всяка една вътрешна телесна повърхност бе многократно нагъната и надиплена, като се създаваше впечатление за събрана накуп силно драпирана завеса. Всъщност цялото това “разточителство” на тъкан има една едничка цел – задържане на колкото е възможно повече вода (водата е цели 87%).

Но колкото и вода да имаш, ако си животно, на което целият живот е свързан с огромен разход на течности и се опитваш да живееш при широки температурни амплитуди (от минусови градуси до над 40ºC) – то само водата няма да е достатъчна. Трябва да имаш стратегия за оцеляване и Sphincterochila zonata я има! В летните горещини охлювите избират сенчести места между оскъдната храстовидна растителност на пустинята, където се заравят и естивират (забавят жизнените си процеси), като покриват отвора на черупката с много дебела епифрагма (около 0.4мм). Със силно понижени жизнени функции те преживяват целия неблагоприятен период, дочаквайки зимните дъждове – единствените в тази пустиня, когато влажността скача от 3% на 25%. Ако се случи, обаче, в този период температурите да са ниски (4ºC и по-ниски), животните остават малко- или неактивни. И така, за да започнат да живеят пълноценно на охлювите е нужна комбинацията от висока влажност и сравнително висока температура – ситуация, която в пустинятя Негев не се среща често. Оказва се, че в рамките на 20, а понякога и 10 дена годишно Sphincterochila zonata трябва да завърши всичко в своя живот: разпространение, хранене, нарастване, копулация и яйцеснасяне. След тази надпревара с времето за охлюва остава една последна задача – да се погрижи потомството му да оцелее през следващите месеци с неблагоприятен климат. Избирайки сравнително сенчесто място, родителят изкопава тунел, който завършва с разширена капсула. Яйцата се отлагат в своеобразна торбичка от слуз, окачена за тавана на капсулата и висяща свободно в пространството, така че никъде да не допира до почвата. На излизане от този “инкубатор” охлювът затваря входния канал със смес от слуз, малки камъчета и почва. След тази процедура са взети всички предпазни мерки, така че при изсъхване на почвата, капсулата да е защитена и около яйцата да остане минимално-необходимата жизнена влажност. И така потомство е осигурено за още един странен вид охлюв, което отново ни показва, че мекотелите са една от най-необичайните и удивителни групи организми.

Използвани източници:
Heller, J. (2009) Land snails of the land of Israel. Natural history and a field guide. Pensoft Sofia-Moscow, 360 p.

Текстът е публикуван в брой 2 (2014) на списание „Природа“ под заглавие „Бързай бавно“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: