Охлюв в мравуняка

Ivaylo Dedov

Досещате ли се, кои са тези бавни лигави същества, които носят своята “къщичка” на гърба си и се активизират след дъжд? Да, това са сухоземните охлюви. Изброените по-горе характеристики не са просто случайно събрани белези в едно животно, а логически свързана биологична система, която е витална, конкурентно способна и, в крайна сметка, съвършенна. “Къщичката” всъщност е “броня” от калциев карбонат, призвана да обезсърчи евентуалните нападатели и да защити иначе бавните охлюви, чийто единствен шанс при атака от неприятел е бързото им прибиране в черупките. Лигавостта на тези животни е резултат от обилното секретиране на слуз от специални жлези. Слузта пък е мултифункционална биологична субстанция, богата на белтъци, въглехидрати и притежаваща мощни бактерицидни и регенеративни свойства. Тя улеснява придвижването и размножаването на охлювите, подпомага копулацията, отблъсква нападателите и предпазва от бактериални инфекции и наранявания, като стимулира бързата регенерация. Дали всичко това е достатъчно за охлювите, за да са конкурентни на останалите “бързаци” в животинския свят? Отговорът е навсякъде около нас – коремоногите са най-големият клас сред мекотелите (над 90 000 вида) и една от най-обособените, високоспециализирани и многочислени групи в животинското царство въобще. Охлювите са единствените мекотели, които, освен в сладководна и соленоводна среда, обитават и сушата. Те се срещат във всички климатични зони – от полюсите до, включително, пустините – въпреки силната им зависимост от водата.

Наред с многото фактори, които ограничават и моделират разпространението на гастроподите (температура, влажност, карбонатност, релеф, растителност и т.н.) има и още един фактор, който оказва огромно влияние върху тях – това е киселинността на средата или pH. Киселата среда затруднява калциевата обмяна, атакува и декалцира черупките, дразни животните и предизвиква частична денатурация на белтъците в охлювната слуз. По-малко видове се срещат в местообитанията, в които почвата (или съответно водата) е с по-кисело pH. Това е причината иглолистните гори да са бедни откъм видове и там да преобладават голите охлюви.

Така погледнато живота на един охлюв би бил направо немислим в и около мравуняците, където средата е наситена с мравчена киселина, а агресивните мравки биха убили за минути всеки натрапник. И все пак има един вид охлюв, който “има честта” да се нарече единствения известен мирмекофилен представител на тип Mollusca. Той е описан през 2002 година от двама учени – Janssen и Witte, които му дават името Allopeas myrmecophilos. Този охлюв живее в Малайзия и обитава мравуняците на един единствен вид мравка – войнстващите Leptogenys distinguenda.

Allopeas myrmekophilos Janssen & Witte, 2002

Редица експерименти доказват тясна взаимовръзка между тези два така далекородствени организма. От една страна за охлюва не е уснатовено друго местообинатие извън мравуняците на споменатия вид мравка. За разлика от много други представители на семейство Subulinidae, които се хранят със свежа растителност и/или гнили растения, Allopeas myrmecophilos е по-скоро месояден, като използва за храна остатъците от насекомите – жертви на колонията мравки (хлебарки, скакалци, пръчици и т.н.), като по този начин напълно се вписва в спектъра на хранителните навици на своя хазяин. Leptogenys distinguenda е войнстващ вид мравка, чиято жизнена стратегия включва чести миграции и мащабни нападения. Тези ципокрили без колебание убиват всеки по-едър предскавител на коремоногите, попаднал в мравуняка им, докато на по-дребните охлюви – не обръщат внимание. Към Allopeas myrmecophilos, обаче, отношението е по-различно.

Allopeas myrmekophilos – emigration

Мравките разпознават “своя си охлюв” дори измежду подобните нему по форма и размер, а при честите си странствания – желаният съсед бива буквално носен на гръб от войниците в колонията. Причината за това поведение е известна – мравките консумират с охота отделяната от мирмекофилния охлюв слуз, която силно ги привлича. Очевидно слузта на Allopeas myrmecophilos се отличава биохимично от слузта на всички останали видове охлюви – разлика, която за сега е неизследвана и неизвестна. Незвестен е и механизмът, който спомагат на охлюва да оцелее и да бъде активен в една толкова неблагоприятна и силно кисела среда, като мравуняка. Напълно възможно е механизмите за справяне с този проблем отново да са свързани с уникалния състав на слузта на Allopeas myrmecophilos.

снимки: Д-р Janssen, интернет
Текстът е публикуван в брой 1 (2015) на списание „Природа“.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: