Голите охлюви като вредители

Ivaylo Dedov

Голите охлюви са всепризнат вредител по селскостопанските култури, но е малко известно, че битува и друга теория. Тя твърди, че плужаците нападат само растения, които имат “гниещи микро-язви”, причинени от патогенни гъбички, а охлювите се явяват санитарите, отстраняващи болната материя. Революция в традиционните схващания? Не, не до там! Сигурно е, че след като отстранят болните растителни участъци, животните продължават да се хранят със здравата зелена маса – както казва поговорката “апетитът идва с яденето”.
И все пак, някои твърди привърженици на екологичните храни оставят градините си нетретирани с химически препарати, а охлювите в тях – на волята на природата. Твърди се, че така популациите на голите охлюви остават стабилни, без резки спадове и бурни пикове в числеността, пораженията върху растенията – пренебрежимо малки, а продукцията – здравословна. За убедените “еколози” и за фермерите, които не споделят това мнение, са следващите редове.

Видовете

В обработваемите площи в България най-често се срещат: Arion lusitanicus (Mabille, 1868) (голям ръждив гол охлюв или португалски гол охлюв), Limax maximus Linnaeus, 1758 (голям сив или голям петнист гол охлюв) и по-дребните видове от род Deroceras – най-често D. agreste Linnaeus, 1758 (полски гол охлюв), D. reticulatum (O. F. Müller, 1774) (сив градински или малък мрежест гол охлюв) и D. sturanyi (Simroth, 1894) (млечен гол охлюв).

Arion lusitanicus (Mabille, 1868)

Ръждивият гол охлюв е нашественик в  българската природа и, както показва другото му име, произхожда от Иберийския полуостров. През последните десетилетия видът е в експанзия в цяла Европа, като причините за това най-вероятно са комплексни – несъзнателен пренос с храни, посадъчни материали и др., както и естествено разширение на ареала. В превземането на нови територии компания му правят и други видове от рода – Arion vulgaris Moquin-Tandon, 1855 (испански гол охлюв, все още непотвърден за България) и Arion fasciatus (Nilsson, 1823) (оранжево-ивичест гол охлюв) – все по-често установяван в нашата страна, но не и като вредител.
Както повечето от голите охлюви, A. lusitanicus предпочита горски и по-влажни биотопи, но успява да се справи както с по-сух (в естествените си местообитания), така и с по-студен климат (Северна Европа). В България обитава храсталаци, паркове, дворове, селскостопански градини, всякакви синантропни местообитания, като рядко навлиза в полу-естествени и естествени биотопи. Въпреки сравнителната си сухоустойчивост (като вид произхождащ от район с по-сух и по-горещ климат), по-причини, които все още не са напълно проучени, в нашата страна видът се придържа предимно към места със средна и висока влажност – недалеч от реки, канали, бари и др. Тъй като A. lusitanicus е непознат на местните хищници, които се хранят с охлюви (вранови птици, гризачи, къртици, хищни бозайници) и те рядко го атакуват, то влажността се явява един от малкото ограничаващи фактори, който спомага за сравнително по-ограниченото разпространение на ръждивия гол охлюв в страната.
На практика този вид се храни с почти всичко – зелени растения, гъби, гнила органична материя (в Южния парк, София, е наблюдаван върху умрял гълаб), дори проявява канибализъм като атакува агонизиращи индивиди от собствения си вид. Като повечето сухоземни охлюви A. lusitanicus е хермафродит. Копулация се осъществява през късната пролет и началото на лятото, като двата копуланта си разменят сперматозоиди. Всеки индивид снася около 400 яйца, които се излюпват след около 3-5 седмици. В повечето случаи възрастните умират през есента.
A. lusitanicus
е много плодовит, живее в многочислени популации и е ненаситен. Последното лесно се обяснява с факта, че масата му е голяма, а цикълът едногодишен. Това налага поглъщането на значителени количества храна, които да подсигурят бързото му нарастване. Пораженията върху насажденията, в които обитава, са значителени, а борбата с него – трудна.

Limax maximus Linnaeus, 1758

Големият петнист гол охлюв е местен вид, който често се среща в зеленчукови лехи, посеви, градини с цветя, дворове, синантропни местообитания. L. maximus може да бъде намерен и в букови и смесени гори, поляни, храсталаци, рядко скални местообитания и др. Обитава при умерена влажност, храни се с гнила и свежа растителност, гъби, но напада и други по-малки от него голи охлюви.
Хермафродитен вид, който се размножава напролет. Възрастните копулират след уникален “брачен ритуал”. Снасят 50-150 яйца. След излюпването младите нарастват от 2 до 3 години докато достигнат полова зрялост.
Поради по-бавния темп на растеж и не така многочислените си популации L. maximus нанася по-малко поражения върху селскостопанските култури. В години с благоприятен климат (обилни валежи, подходяща температура) е възможен бум в числеността и големият петнист гол охлюв може да причини значителни щети.

род Deroceras

В България обитават над 10 вида от семейство Agriolimacidae, които трудно се различават един от друг, особено от неспециалисти. Това са неголеми, белезникави голи охлюви (20 – 40мм), с тънка “кожа” и разнообразно оцветяване – едноцветни, с петна, бръчки и т.н. В нашата страна, като вредители, са установени главно три вида.

Deroceras agreste Linnaeus, 1758

Полският гол охлюв обитава открити биотопи – поляни, канали, паркове, обработваеми земи, рядко храсталаци и гори. В повечето случаи популациите му не са многобройни и често обитава съвместно с D. reticulatum. Размножава се през втората половина на лятото или началото на есента. Презимуват яйцата, а възрастните обикновено умират.

Deroceras reticulatum (O. F. Müller, 1774)

Малкият мрежест гол охлюв се счита за нашественик в нашата фауна, но вероятно неговото интродуциране в България е станало отдавна. В целия си ареал е познат предимно от синантропни местообитания и обработваеми земи. Широко толерантен вид към условията на средата. Обитава открити биотопи, подобно на D. agreste. Размножава се през втората половина на лятото или началото на есента, като повечето възрастни презимуват и снасят яйца напролет, след което, в края на лятото, умират. D. reticulatum се храни със зелени и гнили растения, плодове, грудки, корени, животински изпражнения, др. Опасен вредител, който, при благоприятни условия, може напълно да унищожи реколтата.

Deroceras sturanyi (Simroth, 1894)

Млечният гол охлюв е европейски вид, който обитава мезофилни и влажни местообитания – основно открити биотопи (рудерални местообитания, поляни, около пътища, паркове, градини, зеленчукови насаждения), но и изби, храсталаци, места с единични дървета. Тялото му е белезникаво, без петна и точки, като цветът може да варира от млечно-белезникав, през кафеникав до черен. Презимуват яйцата, а малките се излюпват през пролетта, нарастват до есента, когато копулират. Възрастните живеят до първите слани, след което умират.

Неравна борба

Трябва още в началото да се каже, че няма решение на проблема с голите охлюви “веднъж за винаги”. Дори да предположим, че успеем да се справим с тях в дадена територия, не след дълго от съседните парцели навлизат нови екземпляри, които заемат освободената ниша. Усилията за регулация на числеността на голите охлюви трябва да са постоянни и настойчиви, и най-вече – навременни. Колкото по-рано се вземат съответните мерки, толкова по-ефективни ще бъдат те. При благоприятни условия – топла и дъждовна пролет, прохладно и влажно лято, мека есен – голите охлюви рязко увеличават числеността си. Активни са през нощта, но при облачно и влажно време се хранят и денем. Горещото и сухо време, директната слънчева светлина, студът и вятарът ги дразнят и деактивират.

Важна роля за контролирането на числеността на голите охлюви има превенцията– премахване на храсталаците около и в обработваемите площи, почистване от плевели, камъни, гнили растения, боклуци, обработка и култивиране на почвата, отводняване.

Химическите препарати са бърз и ефективен метод, който известно време решава , но влияе и върху качеството на почвата и произвежданата продукция. При този метод се използват различни химични съединения (сол, суперфосфат, негасена вар, амониев сулфат, калиеви соли, специализирани хелицидни и лимацидни препарати, като “ВЕНИШ ГБ”, “МЕЗУРОЛ ШНЕКЕНКОРН 4 Г”).

Биологичната борба срещу голите охлюви е сравнително нов и малко популярен метод в България. В чужбина е разработен препаратът “NEMASLUG SLUG KILLER”, на основата на зоонематоди (паразитни червеи), като третирането с него трябва да се извършва на всеки шест седмици.
За любителите на екологичното земеделие също има решения, но те са приложими за по-малки територии. Примитивен, но не лош метод за унижщожаване на голи охлюви е ръченият сбор. Негова усъвършенствана версия са “картонените капани”. Навлажнени картони с големина 0.5 – 1 м2 се разхвърлят в проблемната територия като след едно-две денонощия (продължителността зависи от климата, сезона и др.) се събират и изгарят заедно с полепналите по тях мекотели.

В оранжерии и в малки по площ градини и дворове могат да се ползват примамки – кофички или буркани, заровени до ръба и напълнени ¼ с бира. Падналите в тях охлюви се унищожават механически.

снимки: Др. И. Дедов
текстът е публикуван в списание Пест Контрол, бр. 3 (5), 2011

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: